Разговор с Яна Петкова за вино, за какво друго     |
__ 1 __
29/12/20
14:53:23 |
Част от интервюто с Яна Петкова за списание Бакхус по повод излизането на първата й книга А, Б, Вино
"А, Б, Вино" е последният ѝ проект. За луксозното, можем да го наречем енциклопедично, издание ще кажем, че е задължително за всички с любителски интерес към напитката, но и напредналите има какво да научат или да си преговорят. Книгата не прилича на класическа енциклопедия по структура, още по-малко по разказ и стил, защото Яна говори за виното образно и със страст и смесва важното и практичното с история и с истории. "А, Б, Вино" е структурирана така, че може да я отваряш и да четеш на различни места, без да следваш хронологията на главите.
Вие знаете толкова много за виното, изучавате го, изследвате го, разказвате го от 20 години - какво все още не знаете за него?
- Не е възможно да се научи всичко, защото виното, както и светът, се променя. Например, докато пишех книгата, се промени една ключова статистика - Китай излезе през 2019 г. на второ място като страна с най-много площи лозя. Винаги са били Испания, Франция и Италия и дойде моментът, в който Китай се вряза сред първата тройка. Тепърва ще научаваме за китайското вино.
Така че винаги учиш. В курсовете казвам, че ние втори нос няма да имаме и основите на дегустация са едни, но теорията и практиката се променят непрекъснато. Аз вярвам, че луксът да формираш мнение трябва да лежи върху познание, и затова непрекъснато изучавам различни и малко познати за мен стилове, региони или техники във виното.
Преди няколко години например започнах задълбочено да изучавам т.нар. оранжеви вина - натурални вина, в момента са много модерни. Има две или три такива вече и в България (едното дори стана вино на годината преди две години). В продължение на няколко години търсех и опитвах предимно такива вина. Навсякъде, където се намирах. Това всъщност са белите вина, правени в контакт с ципата, и цветът им става кехлибарен - бели вина с танини и плътно тяло. На първи "опит" - странни вина. И иначе древни - грузинците правят такива вина от хилядолетия, словенците - от векове.
Успяхте ли да ги разберете?
- Надявам се, че съм ги разбрала, със сигурност ги заобичах. Ходих два пъти до Грузия за тази цел. В Грузия е лесно да се влюбиш - в природата, в хората, във вината. Това, което е малко известно, е, че грузинците пият червено вино почти само на погребения, защото вярват, че виното е Христова кръв. Иначе пият бяло вино - често и по много.
Трябва да е шампанско. Или друго пенливо - може да е италианската франчакорта или испанската кава. 2020 г. е абсурдна година, не знаем какво ни чака и както се казва - шампанското е такава премерена смес от лукс и упадъчност, че какво по-подходящо. Но то е и скъпо, затова може кава и франчакорта. И също не съм вярвала, че ще го кажа, но вече има няколко страхотно добри български пенливи вина по класическа технология.
Кои вина изучавате в момента ?
- Стартирам един проект за вино - много малки количества бутилки заедно с една приятелка енолог - и започваме с пет-нати (Pét-Nat) - най-древните пенливи вина. Леко пенливи, по-ниско алкохолни, с деликатни мехурчета.
И сега изучавам тези вина. Принципно те се зараждат преди векове по поречието на Лоара във Франция. Това е може би най-древният метод за газиране, забравен в продължение на векове, но, както знаем, всичко се повтаря и сега светът е полудял по тях. У нас има поне две изби, които произвеждат доста добри пет-нати.
Учите хората и да дегустират? Какво искате да им предадете - един курс не е достатъчен, но с какво да си тръгнат?
- Опитвам се да събудя любопитството им. Мен са ме плашили с това - колко сложна материя за неколцина избрани е виното. Както казва дизайнерът на книгата ми Велина Мавродинова", аз демократизирам мътни теми". Искам тази тема да демократизирам. Тя е много мътна, в нея плуват какви ли не измислени герои - някои са акули, някои - мрени.
Аз искам да създам смелост и увереност в собствения ви вкус в отношенията ви с виното. Давам инструментариума, за можете да кажете не само кое вино харесвате, но и защо го харесвате. Да придобиете увереност в собствените сетива.
Как се променя вкусът на българите към виното?
- В момента като че ли се е обърнал към българското. Има група професионалисти - енолози, търговци, винени гидове, дегустатори, които активно работят да се възроди интересът към българското вино. Защото всъщност българинът не познава собственото си вино, а трябва - вече има изби с интересни и качествени вина.
Организират се много дегустации и събития, тази година обявихме "Световен ден на мавруда", има вина, които са повод за гордост, все повече нестандартни малки проекти. Ако иска, човек може да срещне и опознае българското вино на всяка крачка.
Това, което българите остава да научат за виното, е, че домашното вино не е доброто вино.
За съжаление в градовете почти не се развиха винени барове, но пък се развива винен туризъм и се отварят винени магазини и сайтове (сега онлайн поръчките се увеличиха). Реалността е, че в моя град, София, се пие много малко вино и почти няма къде. За което не са виновни само клиентите, а най-вече ресторантите с ужасната си ценова политика.
Какво си представяте за 2021?
- Както се казваше покрай президентските избори в САЩ, кога за последен път поискахте политическа клишираност. Толкова луди времена са, че сега е моментът да поискаме спокойствие и една винена клишираност. Да се върнем една идея към нормалността и да работим отново. Толкова много загубихме - особено в ресторантьорския бизнес. Стагнацията е опустошителна.
Каква е ролята на виното в такива тежки кризи?
- Ще го кажа направо - абсолютна социална анестезия е виното по време на кризи. Никога не се е пиело толкова много вино около мен, както по време на карантината, а аз се занимавам с това от години.
Посланието ви за хоспиталити бранша в България за 2021 г.?
- Винаги съм искала да пожелая на българския хоспиталити бранш да е хоспитал, т.е. да е гостоприемен.
"За мен от години няма друга напитка освен виното. Да, малцовите уискита и занаятчийската бира са сигурно също толкова интересни, но за мен не толкова сложни, многопластови и облагородяващи като виното. Испанският философ Хосе Ортега и Гасет го е казал преди повече от сто години: "Виното е космически проблем." Виното е напитка, заради която територии са сменяли владетелите си и царе са залагали репутацията си, виното разказва за земята, от която идва, с гласа на хората, които са го направили. То е библейско, някак си умозрително и всеки път когато си мислиш, че най-накрая си го разгадал, то те атакува от неподозиран ъгъл. Обожествявано и считано за мистично, виното е най-често присъстващата напитка в изобразителното изкуство от древността насам, а Дионисий в ролята си на бог на виното и театъра е най-младият и, логично, най-веселият бог в гръцкия пантеон."
Яна Петкова описва отношението си към виното в увода на "А, Б, Вино" |
| Честване на Трифон Зарезан в Бяла черква, Великотърновско, през 30-те години |
__ 2 __
15/02/21
02:21:11 |
Трифон Зарезан традиционно се празнува в България на 14 февруари. Това е един от най-устойчивите и обичани български празници. Свързан е с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата - пролетното ѝ зарязване.
На този ден празнуват лозари, кръчмари, градинари, соколари, а и всички почитатели на виното. |
| Виното - уникално природно лекарство |
__ 3 __
15/02/21
02:22:49 |
Изследванията през последните години, показват че при умерена консумация на червено вино - по 3-4 чаши на ден, в напреднала възраст по-рядко е заболяването от болестта на Алцхаймер. При диабетиците пък смъртността от сърдечно-съдови заболявания намалява.
Виното потиска миграцията на гладките мускулни клетки от стените на кръвоносните съдове и по този начин задържат развитието на атеросклерозата. Съдържащите се във виното фенолни съединения могат да доведат до отпускане на кръвоносните съдове чрез въздействие върху епитела от плоските клетки, с което се подобрява циркулацията на кръвта и се предотвратява развитието на коронарните болести на сърцето, исхемична болест и др.
Отдавна забравени винени терапии, сега отново се възраждат и прилагат при точно определени симптоми.
Виното засилва апетита и подобрява храносмилането, като действа на слюнчените жлези и на стомашната секреция, възбужда функционирането на черния дроб и повишава притока на секреция в дванадесетопръстника. Също така умерената консумация ускорява отделянето на неизползваните и токсични остатъци от храносмилането.
|
| Виното, което отлежава в склада по време на пандемията |
__ 4 __
03/05/21
17:53:13 |
Противно на личното усещане на много хора, че са консумирали повече алкохол от началото на епидемията в страната, производителите на някои напитки още при първото затваряне обявиха срив в продажбите. Такъв беше случаят с пивоварите след като в средата на март заведенията бяха затворени и явно консумацията в домашни условия не може да компенсира това. При виното нещата не стоят точно така с изключение на един сегмент - този на качествените вина в най-високия ценови клас.
При тях продажбите през миналата година са нищожни, коментира Емил Коралов, издател и мениджър на Di Vino. Изданието наскоро оповести традиционната си класация за Топ 50 на най-добрите български вина. Обяснява, че общият обем на продаденото вино през миналата година не е по-малък от преди, но има голяма разлика в това какво се е продало - има ръстове в ниските ценови сегменти, а във високия сегмент има спад.
Ситуацията в най-високия сегмент е трагедия
Ресторантите са основното място, където се купуват такива вина и това, че те не работиха, оказа огромно влияние на продажбите на тези вина, посочва той. В допълнение на това отсъствието на чужди туристи, които са основната аудитория почти липсваха. "Това се оказа, че не е български феномен, а навсякъде е така, дори при традиционните производители - Франция, Италия, Испания", допълва той. Освен това случилото се не може да се нарече неочаквано.
Липсата на чуждестранни туристи не може да бъде компенсирана от местните ценители на тези вина. Причината е, че с различни мотиви хората като отидат на ресторант, са склонни да похарчат повече за бутилка хубаво вино. Но това не е така във времена на несигурност, каквото е сегашното. Когато купуват напитката за консумация у дома пък не са склонни да похарчат толкова колкото в заведение.
Добрата новина е, че почти няма такива, които да залагат само на такова портфолио и че не става дума за огромни количества. Макар и рисково, те могат да отлежават още една година. "Това не е фатално за вината, но може да е фатално за бизнеса", отбелязва виненият експерт. В това време производителите са заложили на продажбите на продукцията си в по-ниските ценови сегменти, което е довело и до ръстове при тях.
Не пандемията е проблемът на сектора, но тя е засилила влиянието на тези, които съществуват от години.
- Липсата на адекватно законодателство, което да облекчи режима за регистрация на новите изби, който сега е тежък и оскъпява виното двуцифрено, а освен това принуждава някои да си останат в сивия сектор
- Адекватно райониране
- Липсата на държавна политика за маркетинг на български вина зад граница
- Позициониране в чужбина на най-ниските рафтове в магазините с ниска цена
В класацията, която изготвя изданието, има специална категория - Best buy, в която са вината, при които съотношението цена/качество е най-добро. По негови наблюдения все по-качествени вина се появяват в по-ниския ценови сегмент. Друга тенденция, която отбелязва, е, че червените вина стават доста по-леки, по-балансирани като стил и вкус. Те вече не са това, което бяха - да се консумират непременно с храна и с тежки меса, а вече и като аперитив, включително и през лятото. Тежките бомбастични червени вина не са изчезнали и едва ли ще изчезнат, но делът им е намалял.
Онлайн продажбите за последната година са нараснали трицифрено като много изби са продавали активно през собствените си сайтове. Много по-лесно е да пратиш на някого вино отколкото храна. |
| Най-добро българско вино и златна победа за Katarzyna Reserve 2017 |
__ 5 __
08/09/21
20:31:16 |
"Най-добро българско вино" и четири златни медала спечели Katarzyna Estate на един от трите най-престижни световни конкурси за вино - Mundus Vini Summer Tasting 2021. Златни отличия получиха Katarzyna Reserve 2017, Encore Syrah 2019, Contemplations Merlot & Malbec 2019, The Estate Merlot 2019, сребърен медал - The Estate Chardonnay 2019.
Katarzyna Estate Reserve 2017 получи престижния трофей "Best of Show" -("Най-добро българско вино"), с което затвърди позициите на България като първокласен производител, достоен да застане редом до най-утвърдените страни производителки на качествени вина. За шести път Katarzyna Estate получава признанието за най-добро българско вино от професионалното жури на световното винено състезание. Това е резултат на постоянството в качеството на вината, които избата предлага на българския и световните пазари вече 15 години.
Златни отличия получиха Katarzyna Reserve 2017, Encore Syrah 2019, Contemplations Merlot & Malbec 2019, The Estate Merlot 2019, сребърен медал - The Estate Chardonnay 2019.
Katarzyna Estate участва само в най-големите и сериозни винени конкурси. Вината на избата са символ на качество и отлично маркетиране, с което допринасят за развитието на имиджа на България, като винопроизводител на световно ниво. До този момент избата е носителка на над 400 винени трофея.
Mundus Vini е един от трите най-престижни световни винени конкурси и това е 29-тото му издание. Журито е съставено от около 200 винени експерти - технолози, уайнмейкъри, професионални търговци, винени журналисти с висока експертиза при дегустацията на вина. Принципът на оценка е сляпа дегустация, като пробите се разпределят за тестване по категория, произход, ниво на качество, аромат, а самата оценка се базира на 100-точковата схема на Международната организация по лозата и виното (OIV), призната от Международната организация на енолозите (UIOE).
Наградените вина на Katarzyna Estate ще бъдат представени в откритата дегустационна зона на Mundus Vini в рамките на най-големия и най-посещавания търговски форум в Европа - ProWein. |
| В името на мавруда |
__ 6 __
23/10/21
22:49:57 |
По традиция на 26 октомври се отбелязва Димитровден, но винени експерти са решили да превърнат датата и в международен ден на мавруда.
Преди близо 100 години, на Димитровден, когато повечето винари вадят виното от джибрите, майсторът на Станимашката малага Аристи Чорбаджаков - Чорбаджака започвал гроздобер. Неговата прецизност в грижите за лозята и майсторлък в правенето на вино и до днес са пример за качество и отношение към занаята. Така организаторите обясняват избора на ден като напомнят и че в народния календар се смята, че от този ден започва зимата - тоест, времето за червено вино, споделено с близки и приятели.
Заради пандемията няма да я има предвидената в Пловдив конференция, а също и събитието под формата на голям винен бар в София. Но това не пречи ценителите да открият или преоткрият този сорт.
Той е един от немногото, които можем да наречем локални, автохтонни, от нашите земи. Насажденията с този сорт не са кой знае колко, поради което количеството вино от него е малко. Причината за това е, че при социализма водещи са били големите добиви, с които маврудът не се отличава и е бил неглижиран.
През последните години обаче "страшно много винарни" засадиха лозя, които са в период на плододаване и се получават много интересни вина - само от мавруд, а и купажи.
Мотивацията на избите е, че за да могат да излязат на чуждите пазари, трябва да имат местен сорт в портфолrото си. "Иначе са безлични, нищо, че може да имат страхотни кабернета и шардонета, остават неразбрани от партньорите си навън защо изобщо правят вино. Много важно е да имаш местен сорт".
Другите местни сортове сред червените вина са няколко вида мелник, рубин, гъмза. При белите са димят, врачански мискет, червен мискет.
Ако в чужбина мавруд стигне до "правилните хора", обикновено получава много добри отзиви. Харесва се неговата специфика, а експертите в областта обичат да експериментират. Проблемът с реализацията обаче е сложният маркетинг.
Сортът става все по-популярен и сред винените ценители в България. Освен това трудно може да се намери домашно произведено вино от този сорт, защото чисто технологично от него е по-трудно да се направи добро вино.
Опровергава се битуващото мнение, че маврудът е тежко вино, определя се като "по-скоро елегантно, със средно тяло". Все пак крайният резултат е въпрос на технология, но в днешно време, когато на преден план излизат по-леките вина, с различни техники се постига по-леко тяло. Сортът е от късно зреещите, което означава, че събира повече захарност.
|
| Мавруд ли бе да го опишеш |
__ 7 __
01/11/21
19:12:29 |
36 часа. Прекарани сред лозови масиви, ферментатори, бъчви и дегустационни зали, са достатъчни, за да превърнат винения любител в посланик на българското вино. А то не само има нужда от такива, а и напълно го заслужава.
На 26 октомври, както вече може би знаете, освен Димитровден вече се отбелязва и Международният ден на сорта мавруд. Инициативата е на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). Освен Трифон Зарезан в календара да се появи специален винен празник, който да излъчи един конкретен местен сорт като посланик на страната. Маврудът събира най-много гласове, подадени от професионалистите и от ценителите в бранша.
Асоциацията постави силно начало на празника с двудневен винен тур, в който бяха посетени 4 изби и дегустирани неизброимо количество вина. В преживяването участваха винени експерти, търговци, ценители, а и хора, навлизащи тепърва в света на енологията. А тя е с мирис на пресен гроздобер, в цвят лилави длани и най-вече неуморен труд и притеснения до момента, в който не извадиш тапата на това, върху което си работил месеци наред.
Имиджът, който така ентусиазирано България иска да гради на световната винена сцена, вече има своето покритие. Пред това обаче българинът трябва да даде шанс и да опознае този изключителен сорт. И да се превърне в негов посланик.
Чуждестранните посетители вече го правят. И в 4-те изби мнението беше един и също: сред професионалисти и любители сомелиери маврудът е един от най-лесно разпознаваемите сортове. Клишето е вярно - много често хубавото е под носа ти, а го подминаваш. Понякога е достатъчно само да го помиришеш и ако усещаш къпини и шипков мармалад, примесени с пикантни нотки, то най-вероятно става въпрос за мавруд.
Причините дълго време да се подминават местните сортове и като цяло да се неглижират българските (качествени) вина започват с очевидното недоверие към местното производство, минават през боготворене на чуждото, до което толкова години не е имало достъп, и стигат до недостатъчната активност от страна на самите местни производители целенасочено да развиват българска идентичност.
В последните години обаче винената култура в страната се покачва и потребителят търси по-интересни сортове вместо поредното мерло или каберне.
Виното е емоция. Виното е и сериозен научен труд.
Колко хора са чували за учебно-опитната винарска изба на Аграрния университет в Пловдив? В експериментална изба се отглеждат над 400 сорта грозде, което поставя България на едно от водещите места в Европа по разнообразна сортова колекция на едно място.
Инженер Ламбрин Топузлиев, ръководител на експерименталната изба, представи на специална дегустация 7 варианта на мавруд, но и заяви, че това е лицето на българското вино по света. Маврудът е един от малкото сортове, който може да се отглежда на собствен корен, а не само на присадка (каквато след пораженията от филоксерата е задължителна за почти всички познати сортове). Освен това има 2 клона: по-рано зреещият (клон 2) дава екстрактни, плътни вина с по-наситен цвят и силни танини и този мавруд е с отличен потенциал за стареене в бъчви. Клон 1 пък е с по-слаба структура и цвят, а резултатът са по-ефирни, леки и пивки вина, сравнявани с емблематичния за Франция пино ноар.
Сортът е действително капризен: зрее късно и трудно трупа захари. Един по-силен дъжд е в състояние да го убие, но пък стане ли всичко както трябва - тогава резултатът е наистина впечатляващ.
Маврудената палитра от вкусове е безкрайно широка и в България може да я преживеете цялата
- от нежното лице на сорта във винарска изба "Манастира", през меката на мавруда в България - изба "Загрей", където може да опитате 100% органично и занаятчийско вино, до балансираните купажи на "Вила Юстина" и съвсем инованитвните подходи за вино, обогатено с минерала зеолит, във винарско имение "Драгомир".
Съществува неразривна връзка между хората и сорта:
Маврудът е като българина: късно му узрява главата, ако изобщо му узрее. И ако му угодиш, може да се зачерви, ако го настъпиш на криво, какви киселини ще ти излязат, но ако успееш, ще ти се отблагодари елегантно и със страхотен вкус. |
| Над 450 качествени вина от най-новите реколти може да бъдат опитани от днес |
__ 8 __
23/11/21
20:17:38 |
След почти две години под знака на пандемията DiVino.Taste 2021 събира ценителите в нормален формат. Винената общност ще може от днес до неделя да опита над 450 качествени вина на 70 производители в зала 4 на "Интер експо център" в София.
В 10-ото юбилейно издание на форума ще участват изби от всички винени региони на страната.
Българското вино е във възход, вината у нас са все по-добри и интересни и DiVino.Taste ще бъде една витрина, отразяваща този подем, казват организаторите. На форума ще се видят ясно и тенденциите в развитието на българското винарство. Очертава се например вината от местни български сортове пропорционално да са най-много в сравнение с предишните издания.
Независимо дали е винен професионалист, познавач, любител или ентусиаст, на изложението всеки има възможност да се срещне с хората, които създават добрите вина в България, да опита техните вина, да научи историята зад всяко от тях и да се ориентира в огромното предлагане на пазара.
Специално изграденият на DiVino.Taste магазин Casavino дава възможност всеки да се зареди с вината, които са събудили интереса му и са му доставили най-голямо удоволствие. За изложението е разработено мобилно приложение DiVino.Taste, което може да бъде изтеглено от Google Play Магазин за Android и от App Store - за iPhone.
То съдържа всичките близо 450 вина, които ще бъдат представени на изложението и освен на български е и на английски език. Приложението освен карта на изложението позволява потребителите да си водят бележки и да отбелязват любимите си вина. |
| Малките изби са все повече и все по-голям фактор на пазара на вино |
__ 9 __
12/11/22
19:00:27 |
Както е известно от статистиката, а тя не се е променила за последната година, виното не е най-предпочитаната напитка в България сред алкохолните. Без да се брои домашното производство, но не за него става дума. И въпреки това се оказва, че не спира да расте броят на малките изби, които произвеждат все по-добри вина. За съжаление познати само на ценителите в България.
Има много ясна тенденция към увеличаване броя на малките изби и те вече са много по-сериозен фактор във винената индустрия, казва Емил Коралов, издател на DiVino. Компанията е организатор на изложението DiVino.Taste, което продължава днес и утре в "Интер експо център".
Ценителите търсят все повече българските вина,
различават ги и през тях виждат оформящите се трендове. В това време големият пазар продължава да се държи от едрите производители, но това е сегментът, задоволяващ масовия вкус.
Според експерта това развитие следва тенденциите в Европа, където от доста години вече по-големият дял от вината на пазара са от местни сортове. В случая с България не става дума само за мавруда, за който вече се отбелязва международен ден, а и за доста бели сортове.
Напомня, че в последната класация "Топ 50", която изготвя екипът на DiVino, 5 от вината са били от местен сорт. Подчертава, че българските вина стават все по-интересни и по-добри за пиене, а конкретно белите са по-добри отвсякога.
Ренесанс на класическите български вина
Имаше период, в който вината бяха прекалено натоварени, надъбени, а вече почти го няма това и класическите български вина вече изглеждат много по-съвременно. Избите предлагат няколко чисти вина, неотлежавали в дъбови бъчви, тъй като дъбът малко или много променя вкуса.
Друго развитие, което отбелязват експертите, е, че все повече изби по-сериозно гледат на произхода на гроздето като правят вина от конкретно лозе или плод, което носи по-голяма добавена стойност.
Това е свързано и с възхода на качеството, който е особено очевиден при белите вина. Допреди няколко години сред тях беше трудно да се намери добро, а сега това въобще не е проблем.
Пенливите вина също са категория, която набира скорост
Тя включва също така и т. нар. пет нат продукти. Идва от френското pétillant naturel, в превод естествено пенливо. Прави се по френска технология от 16 век, която се смята за най-стария метод за производство на пенливо вино. От няколко години и в България се правят няколко такива вина, които освен с качества привличат и с артистични етикети, допреди това характерни за някои крафт бири.
Виното продължава в голяма степен да е хоби, а не човек да се издържа и живее. Голяма част от инвеститорите са хора с друг бизнес и ако трябва напълно да се поставят на бизнес основа, не излизат сметките. |
| Питие за добро здраве: В Германия расте интересът към безалкохолното вино |
__ 10 __
24/05/23
22:17:50 |
Вината с добър аромат или букет са най-добри, когато става въпрос за създаване на вино без алкохол, според германски сомелиер.
"Само едно добро вино може да стане безалкохолно", казва Феликс Фишер, ръководител на избата в Kolonne Null, базирана в Берлин компания, която подбира вина от Европа и премахва алкохола от тях.
Той и екипът му са прекарали последните четири години в проучване как този процес влияе върху вкуса на вината.
Интересът в областта расте и повече винарни и кооперативи на лозари предлагат безалкохолни вина, казва Ернст Бюшер от Германския институт по виното.
Въпреки това делът на безалкохолния ризлинг, розе или кюве е бил по-малко от 1% от общото потребление на вино в Германия през 2022 г.
Съотношението обаче нараства, като продажбите в сектора на търговията на дребно с храни са се увеличили с около 18% през 2022 г., въпреки че няма налични абсолютни данни.
Прогноза на института за пазарни проучвания IWSR предполага годишен ръст от 7%, казва Михаел Деген от Messe event management, базирана в Дюселдорф. Той ръководи водещия международен панаир за вино ProWein.
Тенденцията се дължи на по-голямата информираност за здравето от страна на по-младото поколение и променящото се потребителско поведение, според организаторите на изложението.
Кооперативът продава между 80 и 100 хил. бутилки безалкохолно вино всяка година, 6 до 8 процента от общото производство.
"Ризлингът е един от най-продаваните", казва съоснователят и шеф на компанията Филип Рьосле от Kolonne Null. Неговият екип продава около 700 хил. бутилки, два пъти повече, отколкото когато са започнали.
"Липсата на приемливо безалкохолно съчетание с храна" е това, което дало на Рьосле идеята за бизнеса. Преди се е занимавал с изкуство.
"Много хора, които искат да избягват алкохола, когато пият вино, смятат, че вместо това може да пият гроздов сок. Но той съдържа само плодовите нотки от гроздето." Липсва му "виненият" вкус, който идва само от ферментацията.
"Например деалкохолизирането на вина сега се извършва по много благоприятен за аромата начин при сравнително ниски температури под 30 градуса по Целзий."
По думите на Бюшер се губи около 15% от обема на виното по време на деалкохолизацията, което се отразява на цените. |
| DiVino TOP 10 на 2023 година: |
__ 11 __
04/03/24
18:23:16 |
1. Ivo Varbanov Syrah & Viognier I Got Rhythm 2017
Най-добро българско винo на 2023
Най-добро българско червено винo
Най-добро вино от Сакар и Източни Родопи
2. Minkov Brothers Enoteca Cabernet Sauvignon 2017
Най-добро вино от Южно Черноморие
3. Salla Estate Chardonnay Barrel Aged 2021
Най-добро българско бяло винo
Най-добро вино от Северно Черноморие
4. Stephan Pirev Wines Rhine Riesling RdP 2021
Най-добро вино от Северозападна България
5. Edoardo Miroglio Reserve Elenovo Mavrud Karadere 2018
Най-добро вино от Източна Тракия
Най-добро червено вино от местен сорт
6. Kapatovo Shiraz Reserve 2020
Най-добро вино от Долината на Струма
7. Yamantievs Marble Land Red Blend 2020
8. Katarzyna Mavrud 2020
9. Georgiev / Milkov Mavrud Novi Izvor Vineyard 2022
Най-добро вино от Западна Тракия и Розова долина
10. Zlaten Rozhen Family Reserve Melnishki Cepage 2021 |
|
