Началото на производство на горнооряховски суджук е далеч във времето, от което ни делят повече от две столетия. Тогава, както и днес, той се е правил само от говеждо месо. Трябвало е да бъде от здрави и добре охранени животни. Затова са спомагали соватите на горнооряховските колбасари край Горна Оряховица, Свищов, Търговище и Омуртаг. Там се отглеждали от наети пастири необходимите животни, сред които основно са били биволи, волове и крави.
Местността „Совата“ се намираше на мястото на днешното летище. Когато се откри Летището през 1925 година, соватът се премести по-нагоре и достигна до Захарна фабрика. В началото „Совата“ беше разположен близо до река Янтра. Това даваше отражение и на подпочвената земя. Тя беше влажна и напоена, отличен терен за растеж на трева. Тя винаги беше висока, буйна, сочна и най-важното екологично чиста. Затова там пасяха добитъците на производителите на месо и колбаси. Те ги угояваха няколко месеца и когато настъпваше определено време, обикновено около 15 август „Голяма Богородица“ ги предаваха за клане…
На основата на добре развито скотовъдство и търговия във Възрожденска Оряховица се създават нови занаяти, свързани с месото и неговата преработка и консервация. Това са касапството, джамбазството, джелепчийството и соватчийството, които довеждат в началото на 19 век до суджукарството и пастърмаджийството. През този период се прави няколко вида пастърма. Тя е продукт, който се получавал от говеждо, биволско, овче и козе месо чрез осоляване и изсушаване.
Истински рекорд, поставен от горнооряховските майстори-колбасари е създаването и производството на двата вида суджук – „Смарлама“ (от месо първо качество) и „Сара“ (от месо второ качество). Те се запазват след 1878 г. и са познати на търговските пазари като „Горнооряховски суджук“ и „Суха говежда наденица“.
Еталон за високо качество и значими вкусови съставки затвърдява дълги години продуктът „Горнооряховски суджук“. Тайната на неговата неувяхваща слава е, че той се приготвял само от кълцано говеждо месо и то добре узряло. „Тънкостите на Горнооряховския суджук според прочути колбасари е в следното: първо, месото задължително се накълцва с брадвичка или сатър. Така то става много ситно раздробено. Второ, трябва да бъде хубаво узряло, затова животните за клане се угояваха с чиста, сочна, непокътната трева в т.нар. совати.
Горнооряховският суджук се приготвя само от говеждо трупно месо (бут, гърди, флешка). Към него се прибавят следните подправки: на 1 килограм месо – 22 грама сол, 3 грама чер пипер, 1 грам селитра или захар…“ Тази рецепта на горнооряховски суджук, който се прави в града през 19-20 век от горнооряховските майстори-колбасари, прочули се със своя незабравим месен продукт.
Този суджук става своеобразен символ на Горна Оряховица и се превръща във визитка на града. Рецептата му е утвърдена в Българските държавни стандарти и това дава основание на много колбасарски фирми в цяла България да го произвеждат.
Конкретни артикули от стоката Горнооряховски суджук
Код
Име на стоката
Мярка
Кол.
Цена
Купи >>>
Други стоки и услуги доставяни от фирмата
Код
Име на стоката
Доставчик
Мярка
Кол.
Цена
Детайли
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
Горнооряховският суджук представя България в онлайн кулинарна книга на ЕК
__ 1 __
05/01/21 01:16:18
Горнооряховският суджук представя България в атрактивна готварска книга на Европейската комисия.
Известни готвачи представят уникални продукти от своите страни в кулинарния гид на Европейската комисия, наречен "Сензация! Да готвим със страхотни европейски продукти". Идеята е да се популяризират защитените продукти в страните членки на Европейския съюз, като по този начин се гарантира продължаването на традицията и запазването на качеството.
България е представена от шеф Владимир Тодоров, който предлага модерна версия на традиционната бобена яхния с горнооряховски суджук. Месният деликатес е първият, а дълго време и единствен, български продукт, регистриран в ЕС със "Защитено географско указание".
Право да го произвеждат имат две горнооряховски фирми, от където споделят за рецептата:
"Тайните са в подправките и в качественото месо. Месото е предимно телешко, подбрано от врат и бут. Най-важната работа при суджука е отлежаването на самото месо. Не втаса ли месото, не става хубав суджук".
Кулинарната книга може да бъде изтеглена свободно, като я има на всички езици, използвани в страните от Европейския съюз.
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 749
Гласували: 0
Оценка: 0.00
Последна редакция: 05/01/21