Въпреки че публикуването на окончателните пълни резултати от проведеното миналата есен преброяване на населението остава далеч в бъдещето - може би дори в края на годината - оповестените от НСИ първоначални (и предварителни!) данни за населението на страната, областите и възрастовата структура на населението дават възможност за редица важни изводи.
На първо място, не можем да пропуснем проблемите със самото провеждане на преброяването, белязано от извънредните условия - в крайна сметка те имат влияние и върху скоростта на оповестяване на крайните резултати, и върху качеството на получените данни [Според публикацията на НСИ, "добавените" непреброени лица са почти 618 хиляди души, или 9,5% от населението - за тях данни от първа ръка от самото преброяване няма да има.].
Видно, най-големият проблем е провалът на електронното преброяване, което статистическият институт очакваше да покрие по-голямата част от населението, а е достигнало до едва 1/3 - под дела дори от 2011 г., въпреки далеч по-широкото проникване на интернет. Това от своя страна води до липса на достатъчно преброители, забавяне на целия процес, и в крайна сметка - непокрити територии и домакинства. Дали става дума за слаба информационна кампания, спад на доверието в следствие на хакерските атаки или пък проблеми със самата платформа, казусът с отказа от електронно преброяване до голяма степен ще бележи начина, по който преброяване '2021 ще бъде запомнено.
Ако оставим проблемите със самия процес настрана, първите резултати водят със себе си няколко важни извода:
Спадът на населението в периода между 2011 и 2021 г. е по-сериозен от очаквания, а темпът му се забързва. Докато "корекцията" на предишното преброяване е с малко под 180 хиляди души, този път размерът ѝ ще бъде с над 395 хиляди души.
В рамките на три десетилетия демографската пирамида на страната практически се е обърнала - докато според преброяването от 1992 г. делът на хората на 0-17 г. е бил 24%, а този на 65+ - 14%, днес местата им са разменени. В резултат няма как да очакваме друго, освен процесите на застаряване и свиване на населението да продължат да се ускоряват и през следващото десетилетие, с всички последствия за пазара на труда, социалната политика, пенсиите, данъчната система.
Завръщането на българите в година на Ковид-19 далеч не е било достатъчно, за да елиминира ефекта от миграционните процеси преди това. Доколкото според анализа на НСИ естествените и механичните процеси имат относително равно влияние върху спада на населението, то изглежда че ръста на доходите през последните години не е бил достатъчен, за да спре потока на българи, които търсят по-добра реализация в чужбина;
Много голям спад - с над 885 хиляди души - има в групата на населението в активна трудова възраст, или между 18 и 64 години. Бързият спад на работната сила носи със себе си конкретни последствия за българската икономика - в бъдеще ще се налага да се върши повече работа с по-малко хора, което тласка страната към по-капиталоемки производства с по-висока производителност на труда и ясна потребност от повишаването на квалификацията и уменията на работещите.
Резкият спад на населението създава илюзия за "забогатяване", ако ползваме относителни индикатори. По-малкото население означава, например, че БВП на човек от населението на страната се повишава без обемът на БВП да е нараснал. Ако вземем данните от 2020 г., когато според "старите" данни БВП на човек е бил 17,3 хиляди лева, то с "новото" население обемът му би нараснал до 18,4 хиляди лева, или повишение с над хиляда лева, при това без да включваме растежа от 2021 г. Това от своя страна води и до "сближаване" с няколко процентни пункта в сравнение с отчитаното досега от Евростат към средноевропейските равнища на БВП на човек - без, разбира се, каквото и да се променило в реалното благосъстояние на населението.
Всички области без столицата губят население в периода между двете преброявания, като най-сериозно са засегнати най-слабо икономически развитите части на Северна България, където спадовете са с между 1/5 и ¼ в рамките на десетилетието. Обратно, благодарение на по-благоприятните миграционни процеси водещите областни икономики - Пловдив, Варна, Бургас - успяват да забавят свиването на населението си. Интересен е казусът на София - при нея се очакваше отчитане на по-голямо население, но столицата е успяла да увеличи броя на жителите си с 15%, при това след отчитането на отлива към съседните общини в хода на пандемиятa.
Изменението на населението се отразява и на макроикономическите показатели на областите. С необходимата уговорка, че окончателните данни ще са различни - най-малкото защото последните достъпни областни данни са за 2019 г. - БВП на човек от населението се оказва от порядъка на 10-15% по-висок в повечето области, като най-видим е ефектът при по-бедните области.
Изключението е столицата - заради по-голямото от отчитаното в текущите оценки население, средното равнище на БВП на човек намалява с малко над 10%. С други думи, сред последствията на преброяването ще бъде и отчитането на свиване на икономическите неравенства между областите и по-бързо догонване на лидера София от останалите области.
Първоначалните данни, оповестени тази седмица от НСИ, са само малка част от това, което преброяването ще предостави на анализаторите и създателите на политики. Въпреки това резкият спад на работоспособните, обръщането на демографската пирамида и концентрацията на населението в столицата дават много поводи за разсъждение и насочват към належащи промени.
Адриан Николов Икономист в Института за пазарна икономика. Теми: образование, бедност и неравенство, електронно управление, регионално развитие.
Почти цялата Северна България да се топи, докато в София се струпват все повече хора. Намаляват дори областите Пловдив и Варна.
Преброяване 2021 - какво стои зад демографската криза
__ 2 __
15/02/22 17:43:21
6 520 000 души - толкова са българските граждани според предварителната оценка на данните от националното преброяване, проведено в началото на есента на 2021 г. Намалели сме с около 844 хиляди за период от 10 години. А в не толкова далечната 2001 г. сме били над 7.9 милиона.
В публикувания план за 2021 г. са заложени следните политики за борба с демографската криза:
- Финансови стимули за раждане и отглеждане на дете, като различни видове помощи и данъчни облекчения за работещите родители - Насърчаване на семейното планиране - Подобряване на репродуктивното здраве на населението - Намаляване на абортите и извънбрачните раждания - Подобряване на общото здраве на населението, включително с насърчаване на профилактични прегледи при личния лекар - Повишаване на средната продължителност на живота и на живота в добро здраве - Политики за връщане на българи от чужбина и привличане на етнически българи от други държави - Възможности за работа за младите хора и за активен живот на възрастните хора
Демографска криза, не и катастрофа
"Намаляването на населението е по-голямо от това, което очаквахме ние, хората, които се занимават професионално с демография, тъй като средногодишно България намалява с около 55 хиляди до 60 хиляди души. Очаквахме около 650 хиляди да е намалението за 10 години. Вероятно тук и пандемията оказва своето влияние", разказа доц. Георги Бърдаров. Той е категоричен, че за катастрофа не може да се говори.
"Демографската катастрофа е нещо необратимо и с фатален изход. България все още може да обърне тази картина. Имаме примери с държави, които са били в много по-тежка криза от страната ни - като Ирландия и Финландия - това са страни, близки до нас като брой население и като географско разположение, и преди 50 години са били в по-тежък колапс, а днес са водещи по всички демографски показатели".
Процесите, върху които можем да повлияем в България
Според доц. Бърдаров има пет процеса, които определят негативната демографска ситуация у нас. Два от тях са естествени за целия развит свят и върху тях не можем да повлияем: ниската раждаемост и все по-високата средна продължителност на живота.
"Раждаемостта у нас наистина е ниска, но България се намира по средата на европейската картина за раждаемост и това е следствие от естествени, обективни фактори и причини. С такава раждаемост след 50-70 години ще бъдат държавите в целия свят, тъй като всички преминават през еднакви етапи на демографско развитие. А колкото до по-високата продължителност на живота и застаряването на населението, това също е харатерно за целия развит свят".
Два от процесите обаче са специфично български и върху тях можем да повлияем.
Острият дефицит на младо активно население. В целия развит свят се повишава средната продължителност на живота, обществата застаряват, но никъде няма толкова остра липса на младо активно население, както е у нас. Ние имаме драстичен вертикален демографски дисбаланс по оста младо-възрастно население, заради свръхемиграцията на млади хора. И това е най-голямата заплаха и най-голямото притеснение пред развитието на България и в икономически, и в социален, и в демографски план.
Второто специфично е свръхвисоката смъртност. Тя беше свръхвисока и преди пандемията, България беше на първо място в Европа с 15.5 промила, и на едно от първите в света. В Северозападна България има общини със смъртност от порядъка на 45-50 промила - такава смъртност има само в региони с военни конфликти".
Особености на раждаемостта у нас
Освен че раждаемостта в България е ниска, страната ни се отличава от другите европейски членки с ранните раждания, особено сред жените от ромската общност.
"Имаме и обратния процес - отложени раждания - много жени започват все повече да изчакват периода за първо дете, средната възраст за първо раждане се приближава до 30 години. Все по-масово това се случва след 35-годишна възраст, което води до проблеми с вродени увреждания и необходимост от сериозни мерки в здравната система. Известно е, че в България има и много аборти. А все повече двойки имат и репродуктивни проблеми".
Най-добрият стимул за раждаемостта е развитата икономика с качествени работни места, добри възнаграждения, развити системи на образование и здравеопазване, за да могат хората в репродуктивна възраст да разчитат на това.
Оттам-нататък всяка държава прави система от мерки за поощряване на раждаемостта. У нас в бюджета за тази година има малки стъпки, макар че еднократната помощ за раждане се запазва в досегашните си размери - 250 лева за първо, 600 лева за второ и 300 лева за трето дете.
Като добри стъпки тя определя предвиденото от април увеличение на размера на детските добавки и премахването на таксата за детските градини и яслите. И подчертава положителния ефект на значителните данъчни облекчения, които влязоха в сила за доходите от 2021 г.
"Семейното подоходно облагане е добра мярка за работещите семейства, които все пак осигуряват по-отговорно родителство". И допълва, че материалното подпомагане не винаги дава очаквания резултат.
"През последните години много шум се вдигна около политиката на Унгария за справяне с демографската криза - даване на средства за покупка на жилище при условие, че за определен брой години се родят определен брой деца - сложна система за демографско стимулиране. Оказва се, че коефициентът на плодовитост - средният брой на децата, който жените във фертилна възраст раждат - е един и същ в Унгария и България - 1.51".
Кои от демографските политики не сработиха през изминалите 20 години?
1. Неуспешните политики на страната ни за създаването на условия за бизнес и развитие на икономиката.
"Много инвеститори все още приемат България като привлекателна дестинация, заради ниската цена на труда. Това никак не бива да ни радва. Ниската цена на труда означава недобро качество на живот на семействата и на децата. От години сме на едно от първите места по детска бедност".
Изходът от демографската криза - увеличаване на младото активно население
"Истински тревожната демографска тенденция е, че вече имаме близо 25 процента население в пенсионна възраст, а в области като Видин, Габрово и Смолян делът на това население е около и над 30 процента", припомня доц. Георги Бърдаров. И още - коефициентът на демографско заместване, който през 2001 г. показва, че на мястото на 100 излизащи в пенсия българи влизат 124 в трудоспособна възраст. Днес този коефициент е 100 на 62, а във Видин е 100 на 40.
"За да имаме днес прогресивно демографско развитие и България да излезе от тази ситуация, трябва да имаме условия, които да увеличават дела на младото активно население. Това е единственият изход от тази демографска криза. Това обхваща образование, здравеопазване, социална сфера, доходи. Условия, които да направят България привлекателна за младото активно население. Раждаемостта няма да се вдигне много и рязко. Няма и как отнякъде да дойде за кратък период много население. Но трябва постепенно да вдигаме дела на младото активно население и това постепенно ще ни изведе от порочния цикъл на демографската криза".
Ако днес предприемем мерки, те ще дадат видим резултат след около 10-15 години.
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 591
Гласували: 0
Оценка: 0.00
Последна редакция: 08/01/22
