Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Западът е готов да се самоунищожи,за да се оневини

Кризата на Запада е криза на вината.

По време на християнския период човек можеше да се покае и да прости в един несъвършен свят на прегрешение и грях, от който само Божията благодат може да ни спаси.

Но кой живее с това знание в сърцето си днес? Днес живеем с Русо, който ни шепне, че човекът е естествено добър, че насилието и престъплението са изключение и може би дори единствен прерогатив на хетеросексуалните бели мъже. Вече нямаме смелостта да възприемем ужасния образ на човека, оставен ни от християнството, заедно с предложението му да облекчи бремето на греха чрез Бог.

Човек може да мечтае за постхристиянска епоха, която би накарала греха и неговата противоотрова да изчезнат, за секуларизирана епоха, в която вече няма да има никаква вина. Но ние сме далеч от нея. Живеем с вина, но без християнска прошка. Това е, което преследва западния човек, това бреме, с всеки изминал ден. Това е истинският източник на умората на Запада.

Западният човек се страхува да действа, страхува се да не увеличи бремето на вината. Той вече не смее да вярва в себе си и последиците са сериозни. Но тези, които практикуват "политиката на идентичността", тези нови пастори на нашето време, казват: Елате при мен, вие, които се чувствате виновни. Ще ви дам опрощение. Просто ще трябва да се откажете от нацията си (източник на насилие), от християнската си религия (патриархална и хомофобска), от семейството си (хетеронормативно).

Декларирайте верността си към космополитния дигитален свят, който не познава нито времето, нито пространството и ще намерите спокойствието, за което мечтаете. Това е религиозното предложение, което ни се отправя.

И тъй като вече нямаме християнската религия, ние приемаме предложението за опрощение от тези нови пастори, дори ако това означава унищожаване на нашата нация, нашата религия и нашите семейства.

Толкова сме гладни за живот без вина, че сме готови да убием нашата цивилизация, за да го постигнем.

Все още не сме наясно как да опишем разделението, което разкъсва нашите нации.

Разграничението елит-народни класи е един от начините за това. Но разграничението между класата на знаещите и работническата класа е друг начин. Чудя се дали най-подходящият подход обаче не е този, който разделя "дигиталната класа" от тези, които живеят в "реалния свят".

Пандемията от Ковид-19 ясно разкри това разкъсване. Ако можете да останете под карантина, да си поръчвате провизии онлайн, да се забавлявате на компютъра си и да си изкарвате прехраната в Zoom, вие сте член на дигиталната класа. Ако носите продукти, нямате акаунт в Netflix или Amazon и произвеждате неща, които се разнасят, вие сте член на другата класа. Мечтата на дигиталната класа е тази за свят без хаоса на "нещата", свят без граници и по-специално свят без неудобствата да бъдеш смъртен мъж или жена, в общност, към която принадлежиш от рождението си.

Членовете на "реалния свят" нямат тази мечта. Те живеят така, както човечеството е живяло исторически, в свят, определен от времето и мястото, заобиколен от предмети, ангажиран със задачите на конкретния живот. Те вървят редом с мръсотията и смъртта, вместо да се откъснат от нея. Нарастващата битка за това как да се справим с Ковид отразява това разделение. "Дигиталната класа" намира за очевидно, че карантините и ваксините ще ни предпазят напълно от смъртта и че трябва да затворим икономиките си, за да я държим на разстояние. Другата класа знае, че това е рецепта за икономическо задушаване и признава, че смъртта не може да бъде предотвратена веднъж завинаги. Истинският свят е техният. Дигиталното съществуване може да бъде допълнение, а не заместител.

Какъв трябва да бъде "правилният вид бял човек".

"Приемливият бял мъж" е този, който смята, че Америка е системно расистка, че да обичаш страната си е психично заболяване, че мъжете и жените са еднакви (и че мъжът може да избере да бъде жена и обратно), че зелената енергия ще спаси нашия свят, че войната е остаряла и че елитите, а не гражданите трябва да управляват света ...

Голяма част от Америка вярва в много от нещата, които преобръщат "приемливия бял човек" с главата надолу: техните църкви, техните нации, техните семейства. Поне на половината граждани гласоподаватели им писна да им казват, че са непоправими нещастници.

Джошуа Мичъл е професор по политическа теория в университета Джорджтаун във Вашингтон и специалист по Токвил.

Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Общество и политика"
 
 
  Линкове към Западът е готов да се самоунищожи,за да се оневини
 
W96249 Западът е готов да се самоунищожи, за да се оневини Източник News.bg
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Общество и политика  >>>
  Категория: Международна политика  >>>
  Група: САЩ
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  586       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   26/09/21

Google