Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Имало ли е фашистки режим в България

На кръгла маса, организирана от Института за исторически изследвания при БАН, учени от СУ "Св. Климент Охридски", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Нов български университет и други институти, обсъждаха въпроса имало ли е фашистки режим в България. Темата е актуална заради безразборната употреба на понятието в публичното пространство.

Характеристики на фашисткия политически модел

Фашизмът е европейски феномен, породил се в годините непосредствено след Първата световна война. В отделните европейски държави той има свои изразени специфики, резултат от местните условия, както и от основните проблеми, с които съответното общество се сблъсква.

Зеев Стернхел откроява три фази от развитието на фашизма:

1. Фашизмът като идея
2. Фашизмът като организация
3. Фашизмът като режим

Фашизмът като идея, респективно като идеология, намира широко разпространение в европейското пространство от средата на 1919 г. насетне.

Фашистката идеология е антилиберална (тя отхвърля съществуващата партийно-парламентарна система и принципите на политически и стопански либерализъм), антикомунистическа и антиконсервативна (фашистките партии, движения и режими се самообявяват за революционни и модернизаторски). По принцип фашистките формации са ксенофобски, като голяма част (но не всички!) от тях са и антисемитски.

Становището на историците

Когато се говори за фашизъм, трябва да се посочи, че фашистката идеология не е само деструктивна. Напротив, фашизмът полага големи усилия да изгради позитивна представа за себе си, като обещава едно безконфликтно бъдеще на защита на труда, премахване противоречията между труд и капитал, бедни и богати; обявява се за социална политика, равен шанс за всички, очертава насоки на стопански просперитет, повишаване качеството на живот; лансира визия за просперираща държава и общество в щастливо бъдеще.

Той също така акцентира върху възвръщането на националната гордост и достойнство и поправяне на неправдите, извършени с победените през Първата световна война народи. Индивидуалните права и свободи са изцяло подчинени в името на националните интереси.

Появата на фашистка партия придава организираност на фашистката идея и спомага за интензивното оформяне на фашистката идеология. Много често партията се изгражда на принципите на паравоенна структура, към нея се сформира нещо като партийна милиция, чрез която агресивно се разпространяват фашистките идеи в обществото и също така се дава отпор на действията на други радикални антидемократични партии, предимно от крайнолевия политически спектър.

През 20-30-те години на XX в. подобни фашистки организации възникват в почти всички европейски държави (дори и в Швейцария), включително и сред някои руски емигрантски общности.

Фашисткият режим може да се разглежда като висша степен от развитието на фашизма. Това е режим, при който съществува една единствена, монополна партия, ръководена от водач и разполагаща с цялата власт в страната.

Идеологията на единствената партия е издигната в ранг на държавна идеология и съществуването на друга в обществото е абсолютно забранено.

Тоталитарният режим, в случая фашистки, за разлика от обикновения авторитарен режим, не само не позволява съществуването на никаква опозиция в обществото, включително и в рамките на партията, но също така изисква ентусиазирана подкрепа от населението на провежданата от партията политика.

За жалост обаче, все още немалка част от българската общественост не вниква в научната същност на проблема за фашизма в България. Ето защо се налага историческата гилдия да излезе с представително становище по въпроса.

В обобщение може да се каже:

1. В България не се създава водеща фашистка партия, която да има възможността да претендира за политическата власт. Независимо че някои от фашистките формации наброяват по няколко десетки хиляди членове (СБРЗ, СБНЛ, НСД), изборните резултати за тях са плачевни (единствено изключение е НСД - партията на Александър Цанков, но тя се формира въз основа на партийната маса и структури на част от управляващата през периода 1923 - 1931 г. партия "Демократически сговор").

2. Фашизмът никога не идва на власт в България. Фашистките организации не участват в управлението на страната през целия период от 20-те години до есента на 1944 г. Установеният след 1934 г. режим не се ръководи от фашистка партия, не излъчва фашистки водач. Нещо повече, той е в противоборство с фашистките организации (в 1936 г. окончателно е забранена СБРЗ, през септември 1939 г. - СБНЛ и РНБ).

3. Режимът няма и фашистка идеология. Колкото и да е странно, той изобщо не създава систематизирана идеология.

4. Управлението на страната от 1934 до 1944 г. е авторитарно, но не и фашистко. За цялото десетилетие на своето съществуване политическият режим си остава изцяло безпартиен (типологизиран, според въведените от Х. Линц критерии, като авторитарен).


Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Общество и политика"
 
 
  Линкове към Имало ли е фашистки режим в България
 
W105741 Имало ли е фашистки режим в България Източник Dnevnik.bg
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Общество и политика  >>>
  Категория: История и предци  >>>
  Група: Трето българско царство
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  357       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   07/12/22

Google