Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Българите: Озлобление към всичко и всички

Проф. Паунов, по няколко актуални повода (пандемията и изборите) говорим за Вашето изследване "Българското (не)доверие: ценности и социално доверие на българите в европейски контекст".

Вие използвате категориите "народ" и "национална култура", но могат ли те да се възприемат съвсем безкритично? Съществуват ли наистина или са само въобразени?

- Не харесвам думите народопсихология и манталитет, предпочитам национална култура и национални ценностни особености и използвам предимно тези понятия. Въпросът Ви всъщност е интересен и предполага дълъг и сложен отговор, защото няма една общоприета дефиниция за нация, а и терминът се родее с други две категории - етнос и народ. За да не затъваме в тези дебри, нека да се ограничим в разбирането, че изследването се занимава с национални особености, тоест с нацията като голяма общност с общо съзнание за историческа и културна принадлежност, обща територия и общ език, организирана в държава.

България се намира в четвъртата вълна на пандемията, предстоят избори за парламент и президент. Дали в тази ситуация се задълбочават нагласите, които описвате - негативизъм, песимизъм, озлобление.

- Поредна вълна и поредни избори. Ситуацията, която визирате, потвърждава за пореден път изводите от изследването. Не може да не сме се питали защо България е на последно място в Европа по толкова много параметри: от процента ваксинирани до изпитвано щастие или доходи. Задавали сме си въпроса защо сме затънали в толкова проблеми, които започваме да виждаме особено ясно, когато попаднем в други страни. И защо отношенията ни са такива, каквито са.

Чудили сме се как е възможно да сме свидетели, участници и потърпевши в толкова много абсурди - от политиката до движението по пътищата. И сега сме във вихъра на поредния абсурд: рекордната смъртност и антиваксърството. Всъщност отговорите на всички тези и много други мъчителни въпроси се коренят предимно в нас самите, в нашите собствени български ценностни особености и национална култура.

Ето само някои важни характеристики:

Индивидуализъм, съчетан с непонасяне на чуждия успех, на авторитети и на всеки, който ни превъзхожда. Стара и утвърдена социална практика е не импулсът към единение, а разделението и "поединичното спасяване" при всяка кризисна или неблагоприятна ситуация.

Искаме да успяваме, но все ни преследва горчивото съмнение, че сме излъгани, несправедливо третирани, че незаслужено сме останали на долните стъпала на стълбичката на социалния престиж. А успехът определено е интерпретиран като осъществяване предимно в материален смисъл.

В сравнение с останалите европейци българинът най-малко държи на независимостта на мисленето и действието, свободата на избора и съзидателността. Неслучайно мнозина българисти ни описват с почуда като особено "търпелив народ".

Налице е специфично цинично безразличие към великата европейска ценност на гражданската свобода и достойнство. Търпението обаче, както и въпросното безразличие, са привидни. Просто българинът усеща и дефинира свободата по различен начин, който има повече общо с поединичното спасяване.

Декларираме средни за Европа нива на религиозност. Но тук, както при всяко духовно измерение, нас по-скоро ни интересува ритуалният или показен аспект, а не дълбоката същност.

Болезненото усещане за непостигане и неудачност, съчетано с индивидуалистичния ни уклон, ни води до озлобление към всичко общо и към другия. Затова успяваме да "постигнем" конфронтация по абсолютно всеки въпрос от обществена значимост и да се разделим на враждебни лагери по всяка тема. Мисля, че сега, в тази обстановка на здравна и политическа криза, всички тези особености са все по-очевидни.

Току-що описахте "българина" като човек недоверчив към институциите (тук веднага се сещаме за недоверието към ваксините), като неособено религиозен, като прекалено търпелив и загрижен за сигурността си, като човек, който се чувства вечно излъган, който е общо неудовлетворен и се спасява индивидуално. Не сгъстявате ли боите?

- Не. Българинът е подчертано най-недоверчив в Европа и на едно от последните места по доверие в целия свят. Има един показател, наречен общо социално доверие, който измерва нагласата ни в междуличностен план да се доверяваме на други. А на основата на това общо доверие израстват и серия по-конкретни доверия към различните институции на обществото и държавността. Равнището на общо социално доверие в България е най-ниско в Европа и даже едно от най-ниските в света. Нещо повече - почти 8 от 10 души в България са на мнение, че честността и справедливостта не са ориентири в обществените отношения и че индивидуализмът и егоцентризмът са доминиращи ценностни приоритети.

Примери?

- Общото социално недоверие има своите конкретни проявления, показващи съответно рекордното за Европа недоверие на българите към парламента, съдебната система, полицията и политиците. Това недоверие често е до 8 пъти по-ниско в сравнение със страните, намиращи се на другия полюс - най-вече скандинавските държави и Швейцария. Към тази картина бихме могли да добавим и потискащия щрих с българския песимизъм, по който на по-предни позиции са само меланхоличните португалци и традиционните лидери по песимизъм в Европа - унгарците.

Освен това сънародниците ни имат рекордно високи субективни притеснения за здравословното си състояние, българинът се чувства най-самотен в Европа и най-често изпитва тревожност в сравнение с всички останали обитатели на Стария континент, обхванати от изследването.

До какво води липсата на социално доверие в България?

- Първо, общото социално доверие е доказано свързано с редица параметри на икономическото развитие и благосъстоянието. И обратно: социалното недоверие влошава качеството и производителността на труда на индивидуално равнище и производителността на националната икономика. То влияе върху предприемаческите нагласи, подоходната диференциация, "философиите" на данъчната система и бюджетирането, спестяванията, склонността към притежаване на дом вместо наемането на такъв, отношението към застрахователни инструменти, нагласата към законите и спазването им и т.н. В крайна сметка доверието или недоверието и ценностите ни в значителна степен обуславят икономическия ни успех или неуспех.

И още: в общества с по-високи равнища на доверие по правило има по-малко агресия и повече политическа стабилност и социална отговорност. По данни на Евростат България е устойчиво на първо място в Европа и по индекса "усещане за корупция". Този показател не измерва обективните равнища на корупция, а усещането на населението за наличие на такава. Разликата между едното и другото може да е значителна по принцип, но в случая тя няма никакво значение, защото съществени са именно индивидуалните убеждения и нагласи спрямо наличието на корупционни практики в социалната действителност.

Убедеността, че те съществуват, е направо разрушителна. Тази убеденост дава удобна обосновка за собствените ни корупционни практики и ще има като следствие забележителни подозрителност и недоверчивост, привиждане на всякакви конспирации, в това число разцвет на антиваксърството и негативното отношение към противоепидемичните мерки и т.н.

Какви източници сте използвали, за да стигнете до своите заключения? Например за това, че българите са на последно място в Европа не само по доходи, но и по усещане за щастие.

- Суровите данни, обработени и анализирани за целите на изследването, идват по линия на "Европейските социални изследвания", European Social Survey - формат, реализиран в европейските държави по доста строга методика и обхващащ не по-малко от 50 000 респонденти. И още: данни от Световното изследване на ценностите (World Values Survey) и от Евростат.

По-конкретно за втората част на въпроса Ви: българите са на последна позиция в Европа по отношение на преживяваното щастие. Два независими източника - "Европейските социални изследвания" и Евростат - единодушно констатират рекордно ниската в Европа българска обща неудовлетвореност от живота. Вижда се, че българите са около 12 пъти по-неудовлетворени от холандците и над три пъти по-нещастни от средното в Европа.

Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Общество и политика"
 
 
  Линкове към Българите: Озлобление към всичко и всички
 
W97372 Озлобление към всичко и всички : що за хора са българите Източник Dnevnik.bg
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  Марин Паунов
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Общество и политика  >>>
  Категория: България и българите  >>>
  Група:
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  499       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   31/10/21

Google