Ресурсбук България. Данни за избран сайт

 

Измамата с мажоритарната система

През 2021 година конституционната уредба на Република България навършва 30 години. В девет от проведените до момента десет избори за Народно събрание мандатите се разпределиха между партиите чрез пропорционален тип система.

Още през 90-те години някои общественици поставиха въпроса за замяната ѝ с нейния антипод - мажоритарната система. Сред първите беше журналистът Валери Найденов. В последните десетина години агитациите срещу действащите електорални регулации се засилиха. През 2016 г. свиканият по инициатива на групата около Станислав (Слави) Трифонов референдум включваше като първа точка въвеждането на мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура за избор на народни представители. Над 2,5 млн. избиратели подкрепиха с вота си подобно изменение. Закономерно, то стана основен пункт в исканията на създадената от Слави Трифонов партия "Има такъв народ". На два пъти (през 2017 г. и преди дни) ГЕРБ внесе законопроекти, включващи реформата. Първият беше отхвърлен в пленарната зала, същото ще се случи вероятно и с втория.

Тези редове нямат за цел анализ на подбудите, стоящи зад действията на политическите играчи в тази насока. Ще бъдат разгледани причините за общественото недоволство от политиката, до каква степен проблемите се дължат на изборната система и какви промени в нея биха имали положителен ефект.

Съществуват ли добри и лоши системи? Що е мажоритарна система?

На първо място, трябва да уточним, че не съществуват дефинитивно добри и лоши изборни системи. Електоралните регулации не функционират във вакуум, а се намират в причинно-следствени връзки с политическата система на дадена страна. Добри са тези системи, които предпоставят желателни или най-малкото приемливи за обществото политически резултати.

Основният белег на мажоритарния тип системи не е "гласуването за личности", каквато фалшива представа е трайно залегнала в съзнанието на мнозина българи, нито едномандатният район, а "принципът на мнозинството", според който представителните места се печелят от първите по резултати кандидати. Предимството на мажоритарните системи е, че те, бонифицирайки изкуствено определени партии, спомагат за формирането на парламентарни мнозинства, а оттам - на стабилни хомогенни правителства. Тъй като обикновено една партия има абсолютно мнозинство в парламента, в условията на мажоритарни системи коалиционните кабинети и свързаните с тях нестабилност, компромиси и задкулисни договаряния са рядкост.

Трябва да уточним обаче, че мажоритарните системи не гарантират хомогенни управления и мнозинства, а само са предпоставка за такива.

В политиката всяка реформа има своята цена. Мажоритарните системи спомагат за формирането на еднопартийни правителства, но това става за сметка на справедливостта на изборните резултати, преценена като съотношение между процента вот и дела мандати за основните партии. Обикновено мажоритарните системи изкуствено бонифицират най-силните две партии, плюс онези със значима концентрация на вота в определени райони, за сметка на по-малките формации и тези с географски разпръснат електорат. Типичен пример в това отношение е Великобритания, където с много по-ниски резултати регионалната Шотландска национална партия получава далеч повече мандати от либералдемократите.

Мажоритарните системи дават непропорционален на получения вот дял мандати за партиите

Тази тяхна непропорционалност се засилва още повече при многомандатни райони и при фрагментирани партийни системи. Сравнителните изследвания, дело на учени със световна известност като Аренд Лайпхарт, отдавна са доказали, че въвеждането на принципа на абсолютното мнозинство (чрез втори тур или чрез австралийския метод) не редуцира видимо общата диспропорционалност на резултатите, но за сметка на това намалява шансовете за парламентарно мнозинство, какъвто е случаят с Франция. Затова днес в демократичния свят мажоритарни системи се прилагат в едномандатни райони, и то - предимно в държави с двупартийни или слабофрагментирани партийни системи.

Защо не долюбваме пропорционалната система? Какво искат всъщност гражданите?

Безспорен факт е съществуването на значимо обществено недоволство от политиката и политиците в последните 30 години. Причините за това са много. С основания мнозина българи смятат, че партиите не представляват техните интереси, че при подбора на кандидати за представителни мандати избирателите нямат никаква роля, че не гражданите, а партийните щабове определят състава на парламента, съответно - че "народните представители" не са народни, а по-скоро партийни избраници - послушковци.

Това е една от причините за изключително ниския рейтинг на институцията Народно събрание. За съжаление, през всичките тези години политици и журналисти, умишлено или не, успяха да залъжат обществото, че коренът на злото е главно в изборната система и по-конкретно - в нейния пропорционален характер. В резултат, мнозинството българи намразиха пропорционалната система и харесаха мажоритарната ѝ алтернатива, без да разбират спецификите им дори на елементарно равнище.

С това не искам да кажа, че изборната система в България не носи своя дял за дефицита на представителност.

"Вината" обаче не е в пропорционалния ѝ характер, а в друг неин елемент - формата на гласуване

До 2013 г. парламентарните избори в България се провеждаха при затворени и блокирани, популярно известни като "твърди", листи. Избирателите гласуваха за набор от кандидати в ред, определен от партийния щаб, без да могат да посочат предпочитания или неприязън към определени лица. През 2014 г. за първи път избори за народни представители бяха проведени при неблокирани листи, като гласоподавателят получи възможност да демонстрира предпочитание към определен кандидат. Наличието на седемпроцентов праг, както и фактът, че се допуска единствено еднократна преференция, силно лимитират ефектите на преференциалното гласуване. Малък дял от депутатите получават своя мандат вследствие личните предпочитания на избирателите. Повечето "народни представители" си остават избраници на партийните щабове.

Проблеми съпътстват въвеждането на мажоритарната система

Може ли въвеждането на мажоритарна система (в частност - в два тура) да реши проблема с липсата на доверие и връзки между избиратели и избираеми. Една от грандиозните неистини, които се лансират относно мажоритарните системи, е, че при тях гражданите гласуват "за личности, не за партии". Независимо от типа изборна система, навсякъде в демократичния свят зад кандидатите за изборни длъжности стоят политически сили. Безпартийните депутати са незначително изключение.

Втора неистина гласи, че при мажоритарните системи представителите са по-обвързани с избирателите и по-малко с партийните щабове. Най-независими от своите партии са депутатите в САЩ, но това не се дължи на мажоритарната система, а на институцията "първични избори" - в най-старата съществуваща демокрация избирателите играят активна роля при самия подбор на кандидатите. Обратно, във Великобритания социологическите проучвания показват, че мнозинството от гласуващите не знаят дори името на депутата от своя изборен район.

От гледна точка формата на гласуване днешните мажоритарни системи практически представляват гласуване с твърда листа в едномандатен район. Казано по-просто, избирателят на дадена партия е принуден да гласува за единствения в изборния район неин кандидат. Той няма възможност да посочи свой любимец от няколко предложени, просто защото в едномандатния район партиите винаги издигат само по един кандидат. Обратното би било самоубийствено за тях. Разбира се, избирателят би могъл да гласува за кандидат на друга партия или да не подкрепи никого, но такава възможност му дава и всяка пропорционална система.

Многомандатният район е незаобиколимо изискване, когато искаме избирателите на една формация да имат възможността да подбират свои фаворити от набора нейни кандидати. Хипотетично е възможна мажоритарна система в многомандатни райони (известна като блокиращ вот). Тя е била доминиращият в света тип през XIX в., но поради споменатите вече негативни ефекти е изоставена и днес не се практикува в парламентарни избори в нито една демокрация.

С други думи, мажоритарната система няма по никакъв начин да постигне желаната цел - по-голяма автономност на депутатите от партийните щабове и по- тясната им ангажираност с проблемите на избирателите. Най-вероятно системата в два тура ще подсили представителството на първите две партии, които и да са те, и на единствената към момента формация с ясно изразен регионализиран вот. Наличието на последната значително редуцира шансовете за постигане на главния положителен ефект от мажоритарните системи - абсолютно мнозинство мандати за една партия.

Изключвайки от играта останалите малки формации, вероятно тази система ще затвърди позицията на балансьор на въпросната "трета" сила. Дали това е добре или зле, е въпрос на политически предпочитания, но в случая е важно да бъдем честни пред гражданите и да посочим очакваните ефекти от подобна реформа.

Трябва да добавим, че, предвид силната фрагментация на българската партийна система (обикновено между 8 и 13 партии записват вот от над 1%), каквато и да е мажоритарна система ще доведе до силно непропорционални резултати. Това ще засили недоволството на българите от политиката.

Друг ефект ще бъде засилването на корпоративния вот и търговията с гласове

При гласуващи 3,2 млн избиратели и 240 мандата, това означава, че за спечелване на депутатско място ще са нужни средно около 6600 гласа, а в райони с ниска избирателна активност - вероятно под 5000 гласа.

Съществуват и практически трудности за въвеждането на мажоритарна система

При едномандатните райони е от изключителна важност те да бъдат с приблизително еднакво население (или избиратели) и границите между тях да минават така, че да не фаворизират определени партии за сметка на други. Обратното е порочна практика, известна като джеримендъринг. В повечето демокрации с мажоритарни системи изборното райониране е задача на независими комисии. Единствено в САЩ границите на районите за Камара на представителите се определят в повечет случаи от щатските легислатури и това е един от най-критикуваните аспекти на американската изборна система за Конгреса.

И тук трябва да се запитаме:

При българските нрави възможно ли е да се конституира комисия, която най-малкото да не провокира с действията си съмнения в пристрастност и фаворизации. Ще са нужни и периодични преразглеждания на границите на районите, които да отчитат демографските промени.

Какъв е изходът?

Теоретично най-добрата изборна система е тази на единичния преносим глас. Използва се в Ирландия, Малта, за Сената на Австралия, а през 90-те години - еднократно в Естония. Тя съчетава пропорционално разпределение на мандатите с гласуване за кандидати (без листи). Системата обаче е много сложна за разбиране от обикновените граждани и това е една от причините макар хронологически да е първата открита пропорционална система (още в средата на XIX в.), приложението ѝ да е по-скоро екзотика.

За да се постигне максимална автономност на депутата от партийния щаб и за да може съставът на парламента да отразява желанията на избирателите не само като партийна конфигурация, но и като конкретни народни представители, необходимо е да се разшири обхватът на преференциалното гласуване в рамките на пропорцоналната система Това може да стане като се възприеме един от двата примера - финландският или швейцарският.

Във Финландия системата е с т.нар. квазилисти

Партиите издигат кандидати в многомандатни райони. Избирателят има еднократна преференция, която трябва задължително да употреби. Той гласува за конкретен кандидат, но вотът му се брои и за партията, която стои зад него. Мандатите се разпределят пропорционално между партиите в рамките на многомандатния район. От дадена партия обаче мандатите се вземат от кандидатите с най-много лични гласове. Листите, които издигат партиите, са отворени. Избирателите сами чрез вота си определят реда на кандидатите в тях. Казано на популярен език, това е пропорционална система с включена вътре в нея мажоритарност.

Мандатите между партиите се разпределят пропорционално, а кои точно кандидати от формация ще вземат мандати, се определя мажоритарно. Този тип гласуване от гледна точка избирателя е много близко до действащите в България регулации. За да бъде гласът действителен, еднократната преференция ще е задължителна. Разбира се, ще отпадне ограничението на седемпроцентовия праг.

Разпределението на мандатите между партиите ще трябва да се реализира на равнище изборен район, а не в национален мащаб, както е в момента. Това може да снижи малко пропорционалността на резултатите.

В Швейцария системата на гласуване е подобна

- разликата е, че тук избирателите имат право на т.нар. многократен глас. Те могат (без да са длъжни) да гласуват за толкова кандидати, колкото е броят на мандатите в района. Вотът за кандидат се брои и за партията, която го е издигнала. В допълнение, гласуващият може да подаде вота си за кандидати от различни партии, практика, известна като панаширане. Това са т.нар. отворени или свободни листи.

Мандатите се разпределят в рамките на многомандатния район между партиите пропорционално на вота за тях. В рамките на дадена партийна листа мандатите се печелят от кандидатите с най-голям брой персонални гласове.

В заключение, трябва да кажем, че изборните системи подлежат на промени. В България това би могло да стане сравнително лесно, защото типът система не е фиксиран в конституционния текст. Важното е преди да се пристъпи към съществена реформа, обществото да бъде информирано за същността на различните системи, за базовите им характеристики и за очакваните последици.

Добрият избор винаги е информираният избор.

Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Общество и политика"
 
 
  Линкове към Измамата с мажоритарната система
 
W91148 Измамата с мажоритарната система Източник Dnevnik.bg
  Манипулации с линковете
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Общество и политика  >>>
  Категория: Обществени проблеми  >>>
  Група: Честни избори
 



 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  488       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   26/04/21

Google