Ресурсбук България. Данни за избран сайт

Поуките на залеза - една лична равносметка

Древните казват, че едно от най-ценните човешки умения е управлението на собствения залез. Изборът, волята и способността да сложиш крайната точка сам, а не да я сложат обстоятелствата. От друга страна, човек не бивало да се страхува от залеза, защото залезът е вратата към звездите, вратата към великото завръщане.

45 адвокатски години неизбежно те учат да говориш кратко и словото ти да бъде без разредител - като чисто уиски без лед. По тази обяснима причина лекция в рамките на един академичен час не е любимото ми питие и бях решил да се откажа. Обаче в първите дни на годината излязоха резултатите от последното преброяване (2021) на населението в България, което показа, че за последните 10 години то е намаляло с цели 10% (десет процента). Не сме давали толкова жертви във всички войни след Освобождението. Това си е чиста национална катастрофа, която показва, че годините на България са преброени. Тази катастрофа се опитват да обяснят с географски, социални, климатични, икономически и други полуистини, само за да скрият основната причина и главните виновници:

В България липсват библейските ИСТИНА И СПРАВЕДЛИВОСТ, за да останат тук нейните деца и да се раждат нови.

А щом става въпрос за Истина и Справедливост, значи попадаме в духовната вселена на нашата любима професия и всякакви други съображения отпадат пред дълга да се чуе тревожната тръба. Трябва да ни стряска мълчанието на децата.

Роден съм през 1952 г. в Русе. Родът ми по бащина линия произлиза от Копривщица - прапрадядо ми поп Илия Кацаров е клел въстаниците през април 1876. Един от малкото оцелели в турския арест след международно наложена амнистия- връща се с напълно изкъртени зъби. В семейството ни се предават две негови фрази: Тоз народ не си е доробувал и Народ, който се страхува от смъртта, не вярва в Бога. Мой далечен роднина - копривщенец е и Павел Брайков, заместник командир на Първа опълченска Дружина. Родът на майка ми е от Арбанаси- помня още старата ни къща с най-стария орех в селото. Затова се чувствам пълноценен българин.

Баща ми беше доцент по граждански процес, а майка ми - адвокат, поради което от детинство имам странични впечатления върху адвокатството. И до днес понякога в съня си чувам тракането на машина от съседната стая за писмената защита на майка ми следващата сутрин.

Да станеш адвокат е много по-лесно, отколкото да останеш. За оцеляването помагат надеждите, амбициите и дори илюзиите на първите дни, с които не препоръчвам раздяла.

За тази цел в срещуположния край на днешния ми кабинет съм поставил първото си адвокатско бюро от 1977 заедно със стола, кантонерката, пишещата машина, радиоточката, телефона и табелата с името ми, които взех със себе си, когато напусках Търговския/Адвокатски дом в 1992. Върху това бюро са всички стари закони, които носех в съдебна зала. Понякога сядам там с кафе, за да се върна към духа на 1977 и от там да погледна днешното си бюро и битие. Чувствам се щастлив, че тогавашният формат на адвокатстване ми даде пряк контакт с личността и болката на клиента, което е фаталното условие за израстване на адвоката. Без съприкосновение с тази болка няма духовна връзка между адвокат и клиент и няма как адвокатът да я предаде на съда. Никак не завиждам на онези днешни млади колеги, които са лишени от този контакт и са превърнати в жалки лаборанти на адвокатски клиники.

Адвокат се става след поражение- както Магна харта се ражда през 1215 г. след английско поражение от френската армия. Когато брутално загубиш едно чувствително дело и с теб са се подиграли съдия, прокурор, противна страна и накрая собственият клиент- ако тогава в теб изригне вулкан от ярост да намериш правен изход от пропастта - в пламъка на тази ярост се появява профилът на бъдещия адвокат. Отказът да се предадеш, дори когато падаш, е вид духовна свобода, с която печелиш следващата битка. Но пак повтарям - унижението и поражението са нашите "кумове" пред адвокатския олтар. Любимата ми американска фраза е Don't be afraid to fail!=Не се страхувай от провал!

Адвокатските успехи могат да се окажат троянски кон за личното щастие. Човек трябва да познава вируса на отровата, за да се въоръжи с душевна ваксина и предотврати заразата. Когато си 12 часа на ден в контакти с хора, и то интензивни - с клиенти, колеги, противни страни и съдебната власт- като се прибереш вечер вкъщи, изморен от това общуване, не само че не страдаш от самота, но й се наслаждаваш. По тази причина адвокатите трудно създават личен живот и семейство, тъй като липсата на страх спрямо самотата неусетно ги прави арогантни към всяка лична връзка и могат лекомислено да я прекратят. Поради което не са рядкост добрите и утвърдени адвокати от двата пола, които на 40 и повече години се оказват с много победи, но със загубена война.

В този човешки смисъл нашата професия е до голяма степен една шумна самота. С мен се случи същото, бях на ръба, но в един момент си дадох сметка за тази тенденция, какви са причините и къде отивам. Трябва да се събудиш от емоционалната инерция и житейското лентяйство, при което просто се возиш на времето, защото имаш всичко: средата, уважението, парите и уж нямаш нужда от никого.

Адвокатската професия е по принцип реактивна - ние сме функция на правото, създадено от друг и на решението на даден клиент да поиска именно нашата помощ. Спрямо тези две предпоставки ние нямаме инициативата. Активната ни роля започва след тях. Същевременно ние сме своеобразна "стена на плача" пред всяка власт, която се крие зад нас от въпросите и болките на управляваните.

Драматично се променя предметът на нашето призвание. Ако през минали епохи, за да живееш почтено, е стигало да прочетеш 10 Божи заповеди, няколко таблици, една Магна харта, един кодекс или една конституция, то днешният гражданин на света е пометен от нормативен потоп. Ако в миналото юридически съвет се търсеше при спор или заплаха от спор, то днес съвет ти трябва, за да научиш правата си далеч преди такъв спор. Между нормата и нейния адресат се появяваме ние адвокатите като неизбежен посредник за нейното просто възприемане, който да казва: това да, това не. Нещо като "тълковници на устава". Така се стеснява възможността на гражданина сам критично да опознае закона, да осъзнае свободата си на избор и да реши свое лично поведение. Постепенно правото се превръща в една трансмисия за битово оцеляване и оттам в инструмент за социална дресура. Погледнете колко корпорации вече имат отдел Compliance извън и различен от Legal.

Освен това, липсва баланс между количеството издадени норми и санкционния капацитет на държавата да ги осигури с принуда - не съм чувал някой въобще да се вълнува от тази диспропорция. Избледнелите без активна санкция норми просто се самоотменят като пътен знак, когото никой не спазва и никого не наказват.

Друга черта на юридическата драма са интересни мутации на утвърдени правни понятия и институти. Например понятието за вещ не може да е същото, щом полезните й свойства са вече извън и делими от нейната видима и осезаема субстанция. Възниква вещноправен дуализъм между тялото на вещта (хардуера) и нейната душа (софтуера). И как това тяло умира, щом душата го напусне.

Все по-малко се чуват процесуални подвизи на адвокати - герои в съдебната зала. Съдебните рицари постепенно изчезват и на тяхно място идва сива пехота, за да не кажа башибозук. Сбогувахме се с адвокатите хъшове от моята професионална младост. В началото на 90-те години колеги от Лондон отидоха на Северния полюс като средство за team building. Днес техните наследници със същата цел ходят на остров Майорка. В тази обстановка много български адвокати се престараха да изглеждат западни. Те забравиха простото правило на Христофор Колумб, че който отива далеч на запад, непременно ще стигне на изток. Както и стана.

Ние винаги сме във фокуса на радара на властта. Те ни считат за високо сеизмична зона и спящ вулкан. Взривоопасните ни активи са доверието на десетките хиляди наши клиенти, куражът за съпротива и фехтовката със словото. Много ги е страх от черешовото топче на нашето слово, чиито изстрел може да запали голям пожар. Дума кости троши. Адвокатското слово не е кучешки лай, безразличен за кервана. Страхът към нас се превръща в омраза и никога в любов - няма наранена/излъгана омраза, за разлика от любовта. В известен смисъл ние сме духовен камертон, а не политически мажоретки, защото се вслушваме в шепота на рибите и разбираме техния език. Между нас и властта не може да има приятелство, а само студен мир. Защото стремежът им не е просто към власт, а към власт без отговорност. Адвокатурата е златната ябълка между българските институции и е винаги под угрозата да бъде грабната от змей, маскиран като лебед.

Не бива да забравяме изкуствено създадените отрицателни фактори, влияещи на нашата професия:

1. Умишлено несъвършеното законодателство - властта няма интерес от добро право и боеспособна адвокатура.

2. Десетте юридически факултета в държава с население ½ Ню Йорк. България има академичен капацитет за 1, максимум 3.

3. Адвокатската професия стана лесно убежище за съдебни, полицейски и политически бежанци, които не се прераждат духовно като адвокати и си остават друг професионален етнос, но с претенции. Адвокатурата не е нито Дом за инвалиди, нито сме алхимици да превръщаме всякакви елементи от таблицата в благородни професионални метали. Изрично изключвам академичните преподаватели адвокати.

Но време е да се върна към чисто професионалните лични откровения. Те са само мои навици, доказали своята целесъобразност в ежедневната работа.

Първо, когато преценявам дали да поема някакъв адвокатски ангажимент, съобразявам общата ми текуща заетост да не надхвърли 80% от собствения капацитет. 20% от силите винаги трябва да стоят в психически резерв за гъвкави реакции и контраатака. Претоварването в резултат на алчност за клиенти е непростим грях, който бързо получава възмездие.

Второ, когато обмисляте дали да вземете даден клиент, дайте си сметка кой ще бъде водещият във вашите отношения - той вас или вие него. Според великия американски адвокат Франсиз Лий Бейли (1933-2021) защитата е като самолет, в който адвокатът е пилот. Той не само трябва да управлява самолета, но и да предвижда и изпреварва неговото движение. Ако оставите самолетът да ви води, катастрофата е сигурна.

Трето, всеки адвокат се опитва да създаде някакъв психологически контакт със съдията, да установят обща тоналност и честота на комуникацията. В тази насока няма рецепти, а само усет и инстинкт- наред с перфектно познаване на приложимите норми като любима партитура.

От собствен опит съм установил, че най-малкият риск е да почукате на вратата на чувството за справедливост у съдията. Независимо от различните съдебни роли, съвестта ни е обща - значи и чувството за справедливост. Защото изворът на правото е тази обща съвест, а не външната принуда и защото правото е упованието на слабия.

Четвърто, написали сте някакво становище по даден спор, което отразява не само убежденията ви, но и наранените чувства - и затова е остро и хапливо. Това е вид психическо облекчение, което носи със себе си сладостта на удовлетворението от добре свършена работа. Никога не изпращайте такова писание, без да е преспало поне една нощ! Основанието за такава сдържаност изпъква следващата сутрин, когато започнете да го прекроявате тотално. Съдебното слово е като туба паста за зъби - веднъж изстискана, връщане назад няма.

Пето, когато имате срещу вас противна теза с няколко силни аргумента, изберете онзи, който крепи цялата й конструкция и който е първата плочка на доминото им. Него атакувайте от всички страни. Наистина има безспорни правни ситуации, но и при тях може да се разгърне спор върху фактическите им предпоставки, а не върху самата правна формула. Слаломът на съда между неудобни за отговор въпроси е вид отказ от правосъдие, който трябва да се нарича с истинското му име. Адвокатската защита не е процесуален бюфет, от който съдът да си избира деликатеси. В съдебната зала веднага усещат дали им говориш като поданик или като равен, т.е. дали у теб има дух.

Друго, дръжте нервите си хладни и не се подавайте на словесна реторсия нито в зала, нито в писмени изявления. Тази сдържаност носи впоследствие сериозни дивиденти. Понякога противната страна и съдът се дразнят от простата и непробиваема логика на вашата позиция, от вашето хладнокръвие и лека ирония. В такава ситуация бях глобен 300 лв. (максималният размер) за уж непристойно поведение в зала. Аз обаче внесох 600 лв. вместо 300, за да удовлетворя очевадното желание да бъда наранен. НО, независимо от това кой вкарва последния гол, в такъв мач няма победител.

И най-интимното: През тези 45 години в съдебни зали съм срещнал много успех и щастие, но съм видял и много несправедливост - чрез закона или против закона.

Има колеги, които след такъв удар по ценностната система получават нервен срив и си вземат дълъг отпуск. Въпросът е как да преживеем това изпитание и да запазим душевното си равновесие. Нямам отговор, но съм открил за себе си болкоуспокояваща наркоза. Общувам с лекар от спешно отделение на детска болница. Неговият кръст е по-страшен от нашия, защото в ръцете му умират невинни деца - ангели без никакви грехове. При нас поне страдат пълнолетни, които познават живота. Щом детският лекар някак успява да се съвземе след поредната детска смърт, значи и аз трябва да имам сили да изляза от по-леката си драма. Заради следващия невинен пациент, както каза докторът, или невинен клиент - при мен. Т.е. аз черпя сили от неговата по-голяма болка.

Относно адвокатският свободен дух искам да припомня евангелската истина, че светият дух идва само в чист храм, т.е. в чиста душа, която се стреми към истина и справедливост. Пазете душата си чиста, за да посрещнете там свят посетител. Парите не са всичко.

Ще споделя някои изводи от моя радостен и горчив професионален опит:

Първо, в правото напредва бързо само онзи, който върви на колене, а не на кокили. Околността е изпълнена с изпочупени кокили и разбити носове на нетърпеливи алпинисти. Който превъзнася себе си, той ще бъде унизен.

Второ, при всеки избор е еднакво важно това, от което се отказваш. Защото от там после идва коварната болка.

Трето, никога не подценявайте злото и неговия прогрес. Злото също се развива, и то с бързи крачки. Винаги очаквайте изпреварващия удар на бдящата посредственост срещу великодушния и разсеян талант.

Четвърто, при продажбата на душа няма обратно изкупуване. Погледнете адвокатите, които са били политици и се връщат при нас.

И последно, Никога не отлагайте справедлива битка. Днешната отложена наша битка е търговия с утрешната детска кръв, която ще се пролее в отложената от нас битка. Дори кръвта да е само в преносен смисъл. Децата са нашият морален парапет.

За мен като адвокат няма по-голям екстаз от усещането как в съдебна зала гражданинът се крие зад гърба ми като последно убежище срещу неправдата.

Нашето велико призвание не e да победим всяка неправда, а да разберем, да влезем във и да сме съпричастни към всяка болка от неправда, която стига до нас. Тогава мисията ни е изпълнена. Останалото не е в наша власт. И да не забравяме, че много мъка остава неизказана и нечута. Земята под краката ни е топла от овъглена човешка мъка и неправда. Върху такава почва лесно се топи броят на населението.

Да не губите надежда! Да дойдат по-добрите! И на добър път в бъдещето!

Други подобни ресурси
Фирми:   Администрация
Лица:     Филолог, Литература
Стоки:    Информация, култура


 
  Снимки от сайта или реклама на "Общество и политика"
 
 
Линкове към Поуките на залеза - една лична равносметка
 
W101969 Поуките на залеза - една лична равносметка Източник Валентин Брайков
 
  Линк към сайта  <<<Натисни тук >>>
 
  Фирма  >>>>>
  Обект  >>>>>
  Лице за контакти:  Валентин Брайков
  Телефон  
  E-Mail  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Раздел: Общество и политика  >>>
  Категория: Държавата и гражданите  >>>
  Група:
 



 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  56       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   20/05/22

Google