Индекс на болниците в София. След натискане на иконата с картата на България, символите на болниците се появяват върху картата на София. Символите са активни и след клик върху тях се появява профила на избрата болница. Профилът на болница може да се покаже и след натискане на активния текст "Виж" от реда на болницата.
Други подобни ресурси
Фирми: Медицина и фармация
Обекти: Аптеки
Сайтове: Здраве и медицина
Очни болести     |
__ 1 __
07/08/23
12:18:11 |
СБАЛОБ „Зора“
Болница
ул. „Петър Протич“ 4
Тел. 087 999 8414
УЕБСАЙТ >>>
"Сърдечни благодарности за проф. Ива Петкова и на отличния й екип!"
Очна болница и клиника "Академик Пашев"
Офталмологичен център
ул.Ем.Васкидович 51
· 0700 20 266
УЕБСАЙТ >>>
"Моите страхотни впечатления са от д-р Анна Петкова, която ме ..."
Очна клиника "Зрение", Екип проф. Гугучкова - Янчулева
· Медицинска клиника
ул. „Балша“ № 5
· 087 901 2982
УЕБСАЙТ >>>
Очна клиника "Светлина"
Офталмологичен център
бул. „Княгиня Мария Луиза“ 191, ет.2
02 931 2281
УЕБСАЙТ >>>
"Препоръчвам Ви доктор Недев!"
Визус - очна клиника
· Медицински център
ул. „Миле Попйорданов“ 18
· 02 857 6936
УЕБСАЙТ >>>
"Искам да изкажа своята благодарност към д-р Стефан Драгоев ..."
Очна клиника „Ден“
· Медицински център
ул. „Росица“ 21 · 02 983 2028
УЕБСАЙТ >>>
"Всичко мина по план, доцент Андреев и д-р Петков свършиха ..."
Очна клиника Ресбиомед
· Офталмологичен център
ул. „Алдомировска“ 144
· 02 808 1888
УЕБСАЙТ >>>
"Доволна съм от прегледа при доктор Винчева."
">Мусагеница. Дианабад
Банишора.
Надежда.
Подуяне.
| ш
| Директор на болница обяви 1.5 млн. лв. годишна заплата |
__ 2 __
14/09/21
22:57:53 |
Пандемичната 2020 г. така обърка работата на болниците, че се наложи НЗОК да им гарантира минимум бюджет дори при липсваща дейност. Тази кризисна година обаче е повлияла благотворно на заплатите по върховете на болниците, които работят по договор с касата и въпреки че през голяма част от годината нямаше планови операции, доходите на болничните директори се увеличават.
Тези доходи явно са в обратна зависимост с натовареността покрай COVID-кризата - шефовете на неколцина малки болници изпреварват по заплати някои от най-известните лица на пандемията като ген. Венцислав Мутафчийски и проф. Асен Балтов. Това показват имотните декларации за 2020 г. на управителите на болнични заведения, които работят по договор с касата, публикувани от КПКОНПИ и цитиран от "Сега".
За поредна година на върха по заплата не е директор на голяма столична болница, а управителят на частната кардиологична болница "Медика Кор" в Русе Кирил Панайотов. Той е декларирал годишна данъчна основа от трудови доходи от 1 515 032 млн. лв. Това означава, че Панайтов получава над 126 000 лв. месечно, при това след приспадане на данъци и осигуровки. Болницата има договор с НЗОК за 61 легла, показва справка в информационната система на касата. От тях рядко са заети повече от половината. Възнаграждението на русенския болничен шеф е във възход въпреки пандемията - то е с почти 400 000 лв. повече отколкото бе през 2019 г.
На второ място по заплата е шефът на столичната частна болница МБАЛ "Сердика" Методи Янков. Той е обявил годишна данъчна основа от трудови доходи от 725 000 лв. "Сердика" има 184 легла за активно лечение, за които получава финансиране от НЗОК. Нито тя, нито "Медика Кор" имаха активна роля в поемане на COVID пациенти в кризата, т.е. през голяма част от годината и двете лечебни заведения би следвало да са работили на минимум.
Друга частна болница в Русе заема трето място по доходи на управителя си. Шефът на УМБАЛ "Медика" Ивелин Йоцов е декларирал 388 305 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. "Медика" получава финансиране от касата за 91 легла, от които в разгара на зимната вълна през ноември са били заети само 9.
И сред болниците с държавно и общинско участие има добре платени директори. Управителката на МБАЛ-Кубрат Павлина Мичева например получава повече от ген. Венцислав Мутафчийски - в нейната декларация е посочена годишна данъчна основа от заплати от 125 862 лв., докато шефът на ВМА е обявил 107 339 лв. В сравнение с някои болнични шефове в малки градчета, бившият вече шеф на най-големия ни институт за спешна помощ "Пирогов" проф. Асен Балтов също изостава - той е обявил 91 873 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, докато например шефът на болницата в Исперих Абдулах Шабестари е декларирал 105 408 лв. Исперихската болница има 111 легла, а "Пирогов" - 898 легла.
В лечебните заведения с държавно и общинско участие формирането на заплатите се подчинява на правила, но те често не важат. Според наредбата за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения, управителите могат да получават възнаграждение в размер от 280 до 400 на сто от отчетната средна месечна брутна работна заплата в заведението, но не повече от дванадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.
Правилата означават, че заплатите в държавните и общинските болници не трябва да надхвърлят 7800 лв. или 93 600 лв. годишно. Това определено не е случаят с дупнишката болница МБАЛ "Св. Иван Рилски", която е 100% собственост на община Дупница. Нейният шеф Ени Лефтеров е обявил 337 039 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. |
| Бърза помощ за българското здравеопазване |
__ 3 __
18/02/22
13:19:41 |
Случаят с починалата 43-годишна жена на входа на спешно отделение в болницата във Враца провокира остри реакции в обществото. Някои осъдиха човека, снимал трагичната ситуация, други се усъмниха, че регистраторката си била бъркала кафето, докато пациентката издъхва, трети обвиниха ръководството на лечебното заведение. Със сигурност обаче тази безвременна смърт постави темата за съдбата на здравеопазването в България и рязко обърна вниманието ни към системните проблеми, вече оголени поради пандемията от COVID-19. Време е да зададем дълго отлаганите въпроси за ефекта на реформите от 30 години насам и необходимостта
да имаме грижа, а не услуга, и пациенти, а не клиенти.
Днес поради пандемията хората първо биват тествани с антигенен тест, преди да бъдат разпределени. Именно такъв тест е бъркала рецепционистката на врачанската болница, а не кафето си. След това идва най-важното в спешната помощ - триажът (подбор от френски), който може да бъде извършен от триажна сестра или дежурен лекар. Такъв триаж би трябвало да се прави преди регистрирането на болния. Дежурният решава кое състояние е по-тежко и животозастрашаващо. Впоследствие този болен прережда останалите чакащи. Неразбирането на тази процедура създава много напрежение сред болните и често потърпевш е дежурният лекар, който се сблъсква с най-голямата агресия, защото казва кой е приоритетен.
Регистраторката във врачанската болница не е триажна сестра и не може да прецени кой случай е по-спешен. Тя просто следва правилата и регистрира пациенти наред. Така излиза, че
един от проблемите във Враца е именно липсата на организация и особено на триаж.
Друг и още по-съществен проблем за случилото се във Враца, причина и за първия проблем, е хроничният недостиг на персонал в спешната помощ, а и не само там. Оказва се, че никой не иска да работи в спешно звено, защото е изключително стресираща работа. Лекарят там олицетворява здравната система с всичките ѝ дефекти и посреща гнева на разтревожените близки, които се сблъскват със система, в която не вярват и която знаят, че не работи в тяхна полза.
Ако в София ситуацията с наличността на медицински специалисти е по-малко драматична, то във Враца още през 2018 година спешното отделение, което покрива цялата област, е пред затваряне поради липса на персонал и средства за заплати.
Тежките условия на труд нормално водят до огромно текучество на персонал.
Обикновено в спешното започват кариерата си млади лекари, които след като видят колко е трудно, бързо напускат, създавайки един постоянен кръговрат на търсене на кадри. Поради това голяма част от болниците задължават специализантите да работят в спешното, за да покриват графика.
Невъзможно е състоянието на спешната помощ да бъде разглеждано отделно от състоянието на цялата здравна система. Спешната помощ е само входът към болницата, която работи с клинични пътеки. Една част са добре платени, други зле, а трети изобщо. Болницата, бидейки търговско дружество, се стреми да бъде на печалба и следователно иска да приема повече пациенти със скъпи пътеки. Така пазарната логика подсказва, че болните с много тежки заболявания, за които се харчи голям ресурс и които имат малки шансове да оздравеят, нямат място в здравната система.
Tерминално болните са виждани само като разход и никоя болница не ги иска.
Големите държавни болници обикновено са "по-пропускливи" в това отношение и често са единственият шанс за такива пациенти, но това става по традиция с нежелание и със скандали между колеги. В други болници тежко болни пациенти просто биват отпращани и започват сами да се лутат и да търсят място.
Търсенето на свободно място в болница е допълнително усложнено и поради липсата на централизирана система, която да показва незаетите легла на лечебните заведения. Към момента в София тази информация се предава чрез телефонно обаждане всеки ден в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които знаят къде е изчерпан капацитетът. Диспечерите обаче не съобщават на болниците, когато изпращат линейка към тях. Това е проблем, защото при тежък реанимационен пациент времето за транспорта до болницата би послужило за подготовка. Понякога ЦСМП прехвърля диспечерската работа на лекарите от спешните отделения, които освен да се грижат за несекващия поток от болни, трябва и да звънят на болници, за да търсят места. В такива случаи единствено близките на пациента могат да помогнат.
Липсата на здравни осигуровки е друг сериозен проблем на цялата здравна система.
Спешното отделение е често единственият достъп до здраве за хората без осигуровки.
Към 2020 г. неосигурени са 1 352 797 души, или около 20% от населението, според НЗОК. Понякога хората разбират, че не са осигурени, когато пристигнат в болницата, и трябва в рамките на няколко дни да намерят голяма сума пари, за да възстановят здравните си права.
Междувременно в спешна ситуация неосигуреният пациент може да бъде приет, но само ако подпише декларация, че ще си внесе осигуровките до края на болничния престой, защото иначе НЗОК няма да възстанови разходите за лечението на болницата, които стигат хиляди левове.
Проблемът с плащането на здравните осигуровки е отдавна. До 2015 година възстановяването на здравния статут става с покриване на осигуровки за три години назад. Когато е министър на здравеопазването, Петър Москов променя този срок на пет години. До голяма степен това е продиктувано от расизъм и предположението, че малцинствените групи "злоупотребяват" със системата и нямат осигуровки. Броят на неосигурените красноречиво показва обаче, че такива са далеч не само ромите например, а и много българи.
Особено засегнати са трудовите мигранти, чиито здравни права при неплащане на три месеца са прекъсвани.
Невъзможността да плати се отразява не само на индивидуално ниво, а и на цялата система, за която всяко отложено лечение струва в пъти по-скъпо. Ако в началото то е било 2000 лв., то само след няколко дни необходимите ресурси набъбват на 5000 лв.
В подобна ситуация са и бездомните хора
като например случая с една 79-годишна жена, която от толкова години е на улицата, че по краката ѝ лазят ларви. Придружена от сина си, също бездомен и с психични проблеми, тя е приета в спешно звено. Оказва се, че самата тя е била лекар и е работила цял живот в бърза помощ. Поради липса на спешно състояние, пациентката няма за какво да бъде приета за лечение. Все още не съществува клинична пътека "глад" и "отхвърляне от обществото". Всъщност, в тази крайна фаза на занемареност, се оказва, че единственото, от което се нуждае е дом и грижа и лекарите не могат да помогнат по друг начин, освен да и влеят няколко банки с глюкоза. Линейката отказва да я закара в приют. Липсата на решение създава чувство на огромно безсилие у лекарите, които освен с дефектите на здравната система, се сблъскват и с дефектите на социалната ни система.
В много случаи осигуровките не покриват лечението, което поставя въпроса за размера им, едва 8% в България. Макар държавата да осигурява деца, студенти, пенсионери и някои други категории, то тя внася само 4%, което също отваря дупка в системата. За сравнение в съседна Румъния вноската е 10%, а правата могат да бъдат възстановени, като се платят едва 6 месеца назад на база минималната работна заплата, което е 906 лв. за 2021 г.
Системни проблеми, свързани с разпределението на ресурсите в здравеопазването.
Неотдавна стана ясно, че шефове на частни болници получават колосални суми, докато техните колеги в обществените болници печелят в пъти по-малко. Така директорът на частна кардиологична болница е получил 1 515 032 лв. възнаграждение от трудови правоотношения през 2020 г.. Това е повече от заплатата на шефа на ВМА - по-скромните 107 339 лв. за годината. Директорът на частна онкологична болница е получил 725 000 лв. за същата година.
Заплатите онагледяват твърде ясно дисбалансите в здравеопазването в полза на частния сектор. Принципът на работа в българската здравна система е, че се работи и се прави това, което е добре платено. Много частни болници отказват да приемат тежките случаи с евтини пътеки, които биват препращани към държавните лечебни заведения. Ако лицето няма осигуровки и не ги плати, то болницата започва да трупа дългове, орязва заплати и влошава условията на труд, вследствие на което персоналът е по-изнервен и напуска.
Врачанската трагедия разкри, че в двора на държавната болница има частна, която обира всички "хубави" пътеки, а всички останали са за държавната. Такава е ситуацията и в много други градове като Ловеч и Шумен, където държавните болници също са пред затваряне.
COVID-19 само задълбочи шокиращите диспропорции
Държавните болници посрещнаха вълните болни, а частните си продължиха по бизнес план. Наложи се сам бившият министър на здравеопазването да заплашва частните болници, че ще им спре кранчето, ако не поемат своя дял от пандемичното натоварване.
Здравеопазването в България трябва да се разглежда като част от националната сигурност. Не можем да мислим за бъдещето, ако населението ни е болно и бедно, ако обществените системи се разпадат, за да се замогнат малцина. Трябва да признаем един вече банален факт: пазарните реформи в здравеопазването убиват, бюрокрацията убива, безразличието убива и те убиват всеки ден.
Здравната система в България е в колапс и трябва да ѝ помогнем да оживее, за да не умрем и ние след нея. Затова трябва да забраним системата на клиничните пътеки, да преосмислим ролята на частните болници, да увеличим размера на осигуровките и да поставим здравеопазването в сърцето на всички политики. |
|
ca9abea4acd54194b7831efd4f457ff1.jpeg "Карта на болниците в София")
