2023 г.: Задължително е да се случи реформа в правната сфера     |
__ 1 __
23/02/23
22:32:09 |
Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2023 г.?
- За България - да продължи започналото гражданско пробуждане и повишаване на политическата чувствителност сред "активния милион" граждани, аз ги наричам "нервна средна класа" и това да промени начина на правене на политика и най-вече отговорността на политиците в България. Има основания за подобен оптимизъм, въпреки задънената улица, в която изглежда политиката сега - това е изчерпване на постпреходния модел, момент на налагане на нови ценности и правила.
Външнополитически, се надявам на справедлив мир в Украйна. Мир, в който да не повтаряме грешките по отношение на Русия - нито тези след Втората световна война, нито тези след Студената война. Справедлив мир, който да покаже, че това да се води война през 21-ви век, поне тук в Европа, е по-вредно за агресора, отколкото за нападнатия.
Опасенията са ясни: първо, от ескалация на войната в Украйна, второ, от ефекта й върху икономиката и трето - от уменията на политиците ни да намират решения между тези две челюсти.
Ще свърши ли войната?
- Войната вероятно ще мине през още една голяма офанзива на Русия, доколкото нищо в поведението на руския президент не показва разум и желание за промяна на сегашната ситуация. Мобилизираните не могат да бъдат вечно на фронта, без да има действия. От друга страна, втори провал на Путин би бил ясен край за него самия. Ето защо е напълно възможно да се стигне до патовата ситуация на замразен конфликт още през тази година.
Много по-важно е обаче да свърши войната в главите на българите, за които случващото се в Украйна беше морална и ценностна катастрофа. Говоря за тези, които успяха да съчетаят страха и нехаресването на войната като такава, с надеждата, че точно тази война ще промени света към по-справедлив. Но доколкото темата в момента е политически инструмент, не очаквам някой от политиците ни да предложи примирие и разум.
Фокус България: ще има ли най-накрая стабилно ново управление?
- Ясно е, че оная идея с изчегъртването е невъзможна. Ясно е, че стабилното управление изисква отказ от търговията с влияние, корупцията, практиките, които са в ущърб на държавата и изключително в частна полза. Наречете го "разграждането на модела ГЕРБ", на това което беше "позволено" на определени групировки и лобита в последните 10 години. Това може да е консенсус не на обвиненията, а на взаимния контрол, което би било добра първа стъпка към промяна на средата. И към стабилност.
Очаквате ли нови политически проекти, които могат да имат тежест/шанс за изборни успехи?
- За мен най-интересно е бъдещето на формацията около Борис Бонев в София, защото евентуален негов успех на местните избори в София, включително и през обединение на опозицията, поне в София, ще бъде знаменателен сигнал за края на "модела" ГЕРБ. Ако не се стигне до някакво обединение, очаквам "Продължаваме промяната" да станат донори на електорат за "Да България" или партията на Борис Бонев.
Разбира се, около местни избори се появяват всякакви коалиции и конфигурации, структурирани и стимулирани от бизнес интереси. Ясно е че, вече има богати хора извън олигархичните кръгове, с които бяхме свикнали, които имат възможност да финансират нови политически проекти и го правят. Със сигурност е на път да се сбъдне най-големият страх на предишните управляващи, а именно на терена да има сериозен финансов ресурс, който не е под политически контрол, а напротив - създава свой политически субект. Разбира се, това не е нормална ситуация и партийна система, но нашата е такава.
Кои ще са факторите с най-голяма тежест върху вътрешнополитическите процеси?
- В момента много хора в зряла възраст, говоря за хора с кариера, с доходи, както се казва "разрешили проблемите си", натрупали състояние през последните години, си задават въпроса "какво ще остане след нас?" и "как ще предадем нататък това, което имаме". Това предполага търсене на стабилизация и смяна на сегашния модел, в който, за да имаш достъп до здравеопазване, трябва да имаш познат лекар, ако имаш познати полицаи си безнаказан, а за да учи детето ти в добро училище, трябва да имаш много пари. Мисля, че е дошъл моментът, в който започва промяната на мрежите, на влиянията, които в името на успеха, позволяваха компромиси със съвест и политика.
Местните избори ще разклатят ли феодалните практики?
- Много се злоупотребява с думата "феодализация". В много от градовете и общините в страната така наречените "феодални практики" работят успешно, защото често тези "феодали" са консенсусни фигури между малкото останали хора, влиятелните сред тях, тези които все още имат желанието, или ползата, съответният град или община да се развиват. Обикновено част от тези "феодали" успяват да обединят малкото оцелели хора на културата, хората в институциите, хората от интелигенцията, от бизнеса дори и да разпределят ресурси към всички тях. В провинцията има много микрообщества, които оцеляват именно благодарение на подобни "феодали" - защото те са и хората, които финансират различни инициативи, включително благотворителни и човекоспасяващи.
Нека не бъда разбиран погрешно - има ги и феодалите, които са пречки на развитието, затънали в корупция и схеми, както се казва "нередни, но законни". Именно в развитието на регионите, на провинцията, е ключа към намаляване на влиянието на подобни кръгове. Наречете ги феодали, но това са както "зърнари", така и собственици на компании, които са определящи за съответната община.
Аз очаквам еманципация на някои кметове от сегашната им идентичност, свързана с ГЕРБ, към независими кандидатури. И в момента под марката на тази партия има кметове, които всъщност не са гербери, не харесват практиките на лидера на тази партия, но бяха принудени да се явяват като техни кандидати или се възползваха от влиянието им.
Очаквате ли изненади и какви от местния вот?
- Големите битки на тези избори ще бъдат за София и за Варна. В единия град за наследството на ГЕРБ, в другия заради сериозното олигархично влияние, включително и руско. Ясното е, че Пловдив и Бургас ще имат нови кметове. В моменти като сегашния, когато партиите са в криза, на преден план излиза бизнесът по места.
Затова очаквам обичайните странни коалиции и бързо създадени кухи местни структури на различни партии, за да бъдат ползвани за явяване на избори на местни лобита, така, както се случи и през 2007 година. Изненада би било участие в изборите на партиите на антистатуквото с някакъв общ формат, нещо като нов "Демократически сговор", например. Но е твърде малко вероятно.
Има ли шанс да се случи някоя от неслучилите се над 30 години реформи? В коя сфера?
- Фокусът над правната сфера е най-сериозен и е задължително там да се случи реформа и то колкото се може по-бързо. Забравете политическите пристрастия. Забравете и темата за главния прокурор. Там е ясно, че в краткосрочен план резултатът няма да съответства на усилията и желанията.
Проблемът е другаде - на практика сегашното състояние е отказ от реформа, което вече е почти катастрофа, защото затъваме все повече в парламентарна, конституционна и институционална криза. Висшият съдебен съвет, Главният инспектор и членове на Инспектората към ВСС, функционират при изтекли мандати, защото парламентът е абдикирал от свои основни задължения. Днешната ситуация е безпрецедентна и много опасна в дългосрочен план.
Пазарлъците за постове между партиите в последните къси парламенти ерозират държавността и правовата държава. Какво значи Конституционният съд да приема тълкувателно решение, с което валидира това институционно бездействие, като удължи изтеклите мандати безсрочно? Значи отказ, отлагане на идеята за реформа. Това е опасно: държим си същите хора и никой не ни задължава да изберем нови, това е подмяна на конституционния ред, това е възможност и за институционален и държавен преврат, дори. А иронията е, че Конституционният съд взе това решение при непълен състав, защото пореден парламент не избира и нови членове на Конституционния съд. Важно за нас като общество е през 2023 г. да станем свидетели на реформа в мисленето за реформа. И на съдебна реформа.
Не очаквам реформа в здравеопазването, там все още има твърде много ресурс за преразпределяне. По-скоро нещата от самосебе си отиват към официализиране на несолидарния модел, базиран на застраховки и скъпо здравеопазване. И разбира се, към изчезване на идеята, че здравната помощ може да бъде едновременно бърза, качествена и безплатна. Хората се научиха да си плащат за здраве, но модел, в който се плаща безкрайно и под масата е пагубен. Така че едно просто изясняване в тази сфера би било успех, вместо да се повтаря това "реформа, реформа"...
Ще изплува ли мнозинството от българското общество от блатото на руската пропаганда, дезинформацията и апатията?
- Темата за руската пропаганда е в пряка връзка с информационната сигурност на държавата. Това е изключително бяло поле, до скоро сфера на симулации на дейности на ниво стратегически документи и програми. Не очаквам това да се промени в следващата година. Пропаганда се бори с антипропаганда. Няма как политици и икономисти да продължават да говорят откровени лъжи и това да остава без последствия, включително и без наказателни.
Когато обикновените хора не намират отговори от страна на институциите и елита на въпросите, които си задават за да обяснят действителността около себе си, те ги откриват в жълтите сайтове, жълтите вестници, фалшивите интервюта и всички онези хибридни възможности, които ги заливат. Колкото и страшно да звучи, мисля че е време за Министерство на информацията, официално.
Това е и във връзка със състоянието на българската журналистика, която абсолютно не е защитена и затова стигна до незавидното си състояние да бъде функция на политиката и бизнеса. В нашето общество комуникацията е скъсана на много нива, това ни обрича и на безкрайното тъпчене на едно място, на игри на развален телефон, които ни правят уязвими и като държава и като хора.
|
|
