Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Пейо Яворов

Пѐйо То̀тев Крачо̀лов, по-известен като Пѐйо Я̀воров, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век.

Роден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник „Дело“. През 1902 година на Х македонски конгрес е избран за член на ВМОК Станишев-Карайовов.

За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“.

Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“.

Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж, Франция.

През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за вечните въпроси, що никой век не разреши, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.

През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета „Подир сенките на облаците“, чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетическия път, сравняван с този на Христо Ботев. Същата година участва във възстановяването на революционната организация и е избран за запасен член на нейния Централен комитет.

При избухването на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, съставена от 9 души. Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала. Награден е с кръст „За храброст“. Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 година.

Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелства за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти.

Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Тялото на поета е погребано в парцел 46 на Централните софийски гробища.

Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. Домът му в София също е музей. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[16]

През 2008 година Министерството на пощите и съобщенията в Република Армения в знак на признателство за застъпничеството на поета и творбата му „Арменци“ посветена на мъчениците на Арменския геноцид, издава пощенска марка с лика на поета.

Други подобни ресурси
Сайтове: Информация, справки


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  
 
  Идентификация
 
  Титла:
  Професия: Писател, Поет
  Основна дейност: Образование
 
  Линкове към Пейо Яворов
 
W106950 Яворовият вестник Свобода или смърт! излезе в книга Източник Dnevnik.bg
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Яворовият вестник 'Свобода или смърт!' излезе в книга    
__ 1 __

17/01/23
20:14:11

В чест на 145-годишнината от рождението на поета революционер Пейо Яворов излезе факсимилно издание с разчетен текст и коментар на ръкописния вестник "Свобода или смърт! Бунтовен лист". Изданието е на "Книги за всички" и е в памет на проф. Димитрина Нанева (1952 - 2022) - правнучка на Яворов по линия на неговата племенница Малина .

"Книгата включва пълно факсимилно представяне на всяка страница от 12-те броя на вестника. Разчитането е дело на доц. д н Милкана Бошнакова и е направено по оригиналите на "Свобода или смърт! Бунтовен лист", съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА). Инициатор и вдъхновител на книгата е проф. Димитрина Нанева", уточняват от издателството.

"Свобода или смърт! Бунтовен лист" е нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от началото на февруари до края на април 1903 г. Поетът го списва, когато се включва в борбата за освобождение на Македония. Вестникът заема особено, централно място в биографията на Яворов като публицист и революционер. Едновременно с това изданието представлява интересна страница от цялостната история на българската литература и журналистика. Освен публицистика, която има стойност и днес, в броевете на вестника са включени и Яворови стихотворения (или части от тях) - "Хайдушки песни", "Арменци"

Непосредственият повод за появата на вестника "Свобода или смърт-Бунтовен лист" е Солунското решение на Централния комитет (ЦК) на ВМОРО за въоръжено въстание през пролетта на 1903 г. в Македония и Одринско.

Ръкописно издание е "печатано" на хектографска машина. До момента са известни общо 12 броя на вестника при тираж около 100 на брой. В списването му като преписвач на текста и печатар, т. е. като технически помощник на Яворов, участва и деецът на ВМОРО Мицо Кирилиев, четник в четата на Гоце Делчев. Почеркът, който се вижда на факсимилетата и с който е изписана всяка страница на 12-те броя на вестника не е на Пейо Яворов, а на Мицо Кирилиев.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  248       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   17/01/23