Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Владимир Димитров Майстора

Владимир Димитров Поппетров e роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия.

След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други).

По време на Балканската и Първата световна война е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта — „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.

След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Повлиян силно от толстоизма - близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села — Шишковци, Дивля, Раждавица и други. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925-1935), „Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928-1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930-1935), „Жетварка“ (1930-1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930-1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935-1938), „Копачки“ (ок. 1935-1938), „Селско момиче сред макове“ (1935-1938) и други.

Други подобни ресурси
Сайтове: Изкуство и култура


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла:
  Професия: Художник, Скулптор
  Основна дейност: Изкуство и култура
 
  Линкове към Владимир Димитров Майстора
 
O3577 Художествена галерия Вл.Дим. Майстора Туристически обект Кюстендил Виж  ~  
P6113 Топ 50 от най-търсените наши художници Художници Индекс
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Семейна Къща София Туризъм, Курорти 12/11/18 Виж : 736
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 На нивата мъж и жена копаят    
__ 1 __

02/08/23
16:02:16

Майстора. На нивата мъж и жена копаят.

 Мома с гергини. Майстора    
__ 2 __

02/08/23
16:11:01

Мома с гергини. Майстора.


 Жътвар. Майстора    
__ 3 __

02/08/23
16:13:29

Жътвар. Майстора

 Българки. Майстора    
__ 4 __

02/08/23
16:24:56

Българки. Майстора

 Майстора - първите седем години    
__ 5 __

13/08/23
20:14:20

От разпиляното по махали и баири с. Фролош, тръгва житейският път на може би най-популярния български художник. Накратко. Сиромашията съпътства семейството и след заселването в кв. "Катранлия" в Кюстендил. Момчето завършва трети прогимназиален клас, напуска поради бедност, продава вестници, работи като бояджия. 15-годишен идва в София и чиракува в хан, разболява се от коремен тиф и се прибира в Кюстендил с каруца, увит в черга. Излекува се, а майката дарява Рилския манастир с изтъкана от нея домашна черга.

Владе има красив калиграфически почерк, назначен е като писар в окръжния съд, там работи четири години и пълни разни тефтери с рисунки. Кюстендилски юристи забелязват талант у писаря. "Правих първата самостоятелна изложба още като писар, устроена от съдията Никола Чехларов в Кюстендил 1903 г.", ще напише след време Майстора. Изложбата е открита на 11 май 1903 г. в гимнастическия салон на Педагогическото училище, това е първата изложба на Владимир и въобще първата художествена изложба в града. Показани са скици върху входящи и изходящи дневници на съда, портрети на съграждани и пейзажи от кюстендилското поле.

Вроденият младежки талант е забелязан, но трябва да се развие. След кюстендилската изложба се създава фонд за издръжка на самоукия художник, петнадесетина граждани финансират записването му като извънреден студент (заради липса на средно образование) в софийското Рисувално училище (октомври 1903 г.). Завършва с отличие "Живопис" (1910 г.), там започват да го именуват "Майстора".

Учителства в търговската гимназия в гр. Свищов (1910-1918), прекъсва заради работа като военен художник по време на войните. През 1919 г. работи за кратко в Трета мъжка гимназия в София, след това се отдава само на творчество. През 1922 г. прави голяма изложба в Манежа (на мястото на днешната Народна библиотека). Сключва 4-годишен договор с американския меценат Джон Крейн - всичко, създадено от Майстора, става притежание на мецената, срещу месечна стипендия. Художникът педантично изпълнява договора си, прекратен след време заради световната икономическа криза. Пътува до Италия, САЩ, Франция, Германия, Турция.

След 1924 г. постепенно се ориентира към кюстендилския край, своеобразна негова столица след 1928 г. (до 1948 г.) става с. Шишкόвци. Има договор с министерството на просветата. Така разгръща широкотематичния си талант в различни жанрове, сюжети и техники: графика, акварел, маслена боя.

Последните години от живота си прекарва със семейството на сестрата в дадения му на разположение държавен апартамент на тогавашния бул. "Ген. Заимов" 32. Живее в просторната североизточна стая, превърната в ателие и малка изложбена зала.

Болките в стомаха се засилват. През пролетта на 1960 г. прави последно пътуване до Кюстендил. Връща се в София, следва престой във владайски санаториум и постъпване в болница ИСУЛ. Художникът умира на 29 септември 1960 г. Погребан е в орландовските гробища, през 1972 г. е препогребан в любимото с. Шишковци.

Думи на Майстора:

"За всяко изкуство трябват три условия: новост, яснота и чувство".

"Двайсет години вече вървя като замаян: нещо ме тегли все към двата метра. Шемет в главата. Но ние всички сме пътници за "алтро мондо" (другия свят). Всекиму иде ред, жив човек не е още литнал нагоре".

"А с моето рисуване, докато разбера горе-долу нещо от тоя труден занаят, станах ерген-дядо, остарях и от няколко години съм пенсионер, и живея при сестра ми с нейните големи деца".

"Но не ми остана време. Затова на младите препоръчвам да стигнат до завършени работи. Да бързат, да изоставят фразата "има време". Защото, мисля си, тъкмо човек навлезе в работата и току-виж, дошло е да се мре".

 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  2029       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   15/08/17